Духовна съкровищница

„Някои теолози наричат Православната Църква „окаменяла Църква”. Защо? Защото тази Църква, според тях, „не върви в крак с времето” и „не се приспособява към него”. Но тъкмо в това е славата на Православието – в това, че то „не върви в крак с времето” и „не се приспособява към него”. Защото, как може вечността да следва временното? Как може абсолютното да се нагажда към преходното? Как може Небесното Царство да се съвмести със земното? Та това са противоположни неща!”

На българския книжен пазар излезе преведеното съчинение „Духовна азбука” на именития руски богослов, църковен писател и проповедник,  философ и поет от времето на Петър Първи, основател на първата в Русия духовна семинария – свети Димитрий, митрополит Ростовски.

26 февруари 1871 г.

Светият Дух е в любовта. Та­ка каз­ва Пи­са­ни­е­то и то­ва по­каз­ва опи­тът. Ду­ша­та не мо­же да има мир, ако с всич­ки си­ли не мо­лим Гос­по­да да ни да­де да оби­ча­ме всич­ки хо­ра. Гос­под е зна­ел, че ня­ма да оби­ча­ме вра­го­ве­те си, и за­то­ва ни е дал за­по­вед: “Оби­чай­те вра­го­ве­те си”.