Бог всичко ни открива, но е потребно и малко разсъждение, защото има много тайнствени неща, които не можем да разберем. От нашите мисли произлиза или добро, или зло, хармония или дисхармония в семейството. Вярващите желаят винаги да бъдат добри и миролюбиви, те се трудят и стараят, но земните грижи често претоварват човека. Господ е взел че е необходимо да изправим себе си, да се спасяваме, тогава мнозина около нас ще се спасят. Нужен е труд, за да станем добри, тихи и мирни, за да чувстват хората редом с нас мир и тишина.
Светите отци отделят голямо внимание на чистотата на сърцето. В какво се изразява тая чистота? Може да се каже с една дума: в неосъждането. Ето как отец Макарий определя чистотата на сърцето: „Гледай на всички с простодушие и чисто око - и на явната блудница, и на грешника, и на безчестните хора. В това се състои чистотата на сърцето: когато виждаш грешници или немощни - да изпитваш състрадание към тях.”
Трябва винаги да помним, че духовният живот, като изпълнен с подвизи, изисква постоянство. Заставяй се да изпълняваш определеното от плана ти за всеки час. А прииска ли ти се да го нарушиш и просто да помечтаеш, знай че това ще те доведе до леност и духовно опустошение. Винаги бъди бодър!
Още щом се породи злото, гаси го с любов, с мирно отношение към ближните. А после изливай обилно думи на мир и любов върху тази разгаряща се клада, та и въгленче зло да не остане.
+++
Празнословието, смехът, осъждането са опасни и труднозабележими клопки, които водят до разрушаване на духовния дом. Знай и помни добре, че те са ти врагове.
Мнозина смятат, че да живееш според вярата и да изпълняваш Божията воля е трудно. В действителност е много лесно. Нужно е само да обърнеш внимание на дреболиите, на незначителните неща и да се стараеш да не съгрешаваш в малкото. Това е най-лесният и прост начин да навлезеш в духовния свят и се приближиш към Бога.
Господ гледа в дълбината на сърцето какво желае то, и за какво копнее. И ако душата не може веднага да дойде на себе си, Господ в свое време ще я очисти и отново ще я привлече към центъра, за да се отрезви, и да се смири. Ако обаче в дълбината на душата има нещо, което не е очистено, нещо, което я притиска и привързва към този свят, тогава нашето лутане ще бъде дълготрайно и ще имаме мъки и неволи.
С каквито мисли се занимаваме, такъв ни е и животът. Ако мислите ни са мирни, тихи, благородни и кротки, и животът ни ще е такъв. Ако обръщаме внимание на средата, в която живеем, ние влизаме в този мислен кръг, и тогава нямаме мир и покой.