Духовна съкровищница

Изкусният художник първо изобразява формата и чертите на лицето, на което прави портрет. Изобразил тези черти с точност, той дава на лицето и на самата дреха цвета и краските на първообраза, с което усъвършенства сходството. Бог, сътворил Своя образ, го е украсил със Своето подобие: на Божия образ е свойствено във всичко да има сходство с Бога. Иначе образът би бил несъвършен, недостоен за Бога, не би изпълнявал своето предназначение и не би съответствал на него.

Който идва при Бога и наистина желае да бъде последо­вател на Христа, трябва да идва с цел да се промени, да измени предишнoто си състояние и поведение, да се покаже по-добър и нов човек, който не е оставил в себе си нищо от присъщото на стария човек. Защото е казано: „който е в Христа, той е нова твар” (2 Кор. 5:17).

Когато обаче някой, подбуден от желаещата нашето спасение Божия премъдрост, която обхваща всичко, се реши заради нея да се стреми към Бога и да бди, за да постигне вечното си спасение, такъв човек, послушен на нейния глас, трябва да прибегне към истинско покаяние за греховете си, като върши добродетели, противоположни на предишните си грехове.

Позволете ми тук да отворя друга една голяма тема. След този развой в научното дирене въпросът за западното влияние в трудовете на свети Никодим би трябвало принципно да се смята за изчерпан. За съжаление обаче, не бил изчерпан. Известният професор Хр. Янарас в наши дни повтаря случая с Теодорит, който като противник на коливадското движение искал да уязви св. Никодим, както видяхме, с това, че заема идеи от чужди творения.