Тих мрак покри белите каменни къщи на Иерусалим. На Голгота забитите в червеното небе три големи кръста бавно почерняха и се загубиха. Загуби се и каменната пътека, която пълзеше нагоре към жертвения хълм между шипките и смокините. Преди пладне по нея, с наранени нозе, увенчан с тръни и тежък дървен кръст на рамото, мина Спасителят, а подире Му пъшкаше мравуняк от хора, настървени да видят нечуваното мъчение.
Един ден след възкресяването на Лазар и шест дни преди най- големия еврейски празник Пасха, Господ се отправил с учениците Си за Йерусалим. Обикновено Спасителят влизал в свещения град пеш и с дълбоко смирение. Но сега Той пожелал да влезе в него като Цар, тъй както някога дошъл тук неговият праотец цар Давид - възседнал върху осле.
Когато Богомладенецът навършил 40 дни, родителите Му Го отнесли в храма, за да Го представят пред Господа и да принесат установената от закона жертва. Тук ги посрещнали праведният старец Симеон и пророчица Анна.
Бог обича еднакво всички човеци. Той помага на праведните да постоянстват в доброто, а грешните призовава към покаяние. За всяка обърната човешка душа към Бога, на небето се радват повече, отколкото за стотици праведници. (Лука 15:7)
В светата нощ, през която във Витлеем се родил Спасителят на света, се радвали на това събитие не само човеците, но и полските цветя и дърветата, които растели наблизо до пещерата, дето лежал Младенецът Иисус, пазен от Ангели.