Римският император Август издал заповед да се преброи всичкото население в държавата му. Всеки трябвало да отиде да се запише там, където са родени родителите му.
Иисус растял, учил се, размишлявал и се приготовлявал да излезе между хората, да поучава и да проповядва Божиите заповеди.По това време край реката Йордан се появил св. Йоан.Свети Йоан преживял дълго в пустинята далеч от хората.
Галя се прибра привечер от детската градина уморена. Дълго тича из двора с децата. Беше вече есен и времето се застуди. Като влезе в стаята, усети приятна топлина. Камината гореше, а розови пламъчета игриво подскачаха.
Доброто дете не върши нищо, без да папита родителите си, защото може малко и може да сгреши. То моли да му разрешат да играе с другарчето си, да му купят дрешка, която много му е харесала, или да го лекуват, когато го заболи главичката.
След кръщението си Иисус отишъл между народа, да го поучава. Той правел добро на всички. Помагал на бедни, изцерявал болни, давал съвети на грешните и ги карал да се покаят. Той казвал: „Обичайте се един други! Не правете никому зло!" В скоро време много хора възприели учението му и станали негови последователи.
Най-напред Иисуса завели при първосвещеника Ана за разпит. Ана, като неможал да открие никаква вина в Иисуса, ударил Го и Го пратил при Каяфа. Там дошли и много лъжесвидетели, които клеветели Исуса и искали да бъде разпнат.
Иисус бил осъден на смърт от първосвещениците. Но тяхната присъда, според закона, не могла да бъде изпълнена без одобрението на римския управител. Римски управител тогава бил Пилат.
Иисус бил предаден на войниците и на тълпата. Те се нахвърляли върху Него. Вързали му ръцете, положили на главата му венец от тръни, били го с камшици, подигравали Го и Го мъчили.
Иисус всичко търпял с кротост и мълчаливо се молил за мъчителите си: