Църквата "Св. София", приела името на Божията Премъдрост, е най-старият паметник на ранната християнска епоха на Балканите, символ на миналото и вечността на град София.

Първите разкопки в основите на църквата "Св. София" през 1893 г. и последващите - през 1910-11 г. и втората половина на ХХ в., откриват зидове на още няколко храма-предшественици със същото име. Едни археолози споменават три, други - пет.

Историята на храма започва с построяването на цимитериална (гробищна) еднокорабна църквица с размери 10,10 м на 4,65 м недалеч от укрепените крепостни стени на римска Сердика (Сардика), днешна София, на възвишение в източната част на некропола. Това станало по времето на император Константин Велики - скоро след издадения от него през 313 г. Милански едикт. Самият император често посещавал града, казвайки:"Моят Рим е Сердика!"

От този параклис се е запазил част от мозаичния под, а олтарната мозайка, представяща райската градина, днес се пази в Националния археологически музей. Вероятно църквицата е била разрушена от нападението на вестготите в края на IV в. Безспорното е, че този храм поставя началото на строителството на християнски храмове в Сердика.

Повечето народни предания за построяването на първия храм "Св. София" са свързани с легендата за принцеса (мома) София, наследница или родственица на Константин Велики. Дошла болна в Сердика, излекувала се, останала в града и за благодарност съградила църквата, а след смъртта си била погребана в нея.

Литературните легенди свързват изграждането на "Св. София" с император Юстиниян 1 (527­-565 г.). В действителност през първата половина на VI в. по заповед на императора се възстановяват крепостните стени на Сердика и отново се издига върху двувековните основи разрушената сграда на "Св. София". Този градеж оформя сегашната църква.