„Оставете първия живот, вехтия човек, който тлее в пороците. Подновете духом ума си. Облечете се в новия човек, създаден по Бога в правда и в преподобие на истината”. (Еф.4:22 – 24) /1/
Било 31 декемврий. Тоя ден е краят на годината. Приближавало вече среднощ. Старата година трябвало да отстъпи мястото си на новата. При всичко че нощта била мразовита, всички прозорци на градските къщи светели. Явно било, че хората се готвят да посрещат новата година. Жално станало на старата година, че й се отнема царството. Ала времето наближило и тя тръгнала да си върви. Като вървяла по улицата, тя си казала: – “Чакай, да погледам на тоя прозорец, за да видя как хората посрещат новата година” – и се доближила до една много осветлена къща. Тя била на един богат гражданин. В приемната стая горели няколко ламби. Подът бил постлан с хубави килими. Всички вътре били облечени чисто. Чувало се смях, радост, веселба! Домохазяинът току погледвал часовника си. Но ето, че пристигат и съседите. Заедно ще посрещат. На масата наредили пълни чаши с вино. Щом удари 12 часа, с тях ще поздравят новата година.
– Ех, няма ли да се пръждосва тая година – казва хазяинът, като гледа часовника си.– Не можахме да й видим хаиря. Лошава година! Нито щастие, нито здравие, нито печалби; само едни нещастия и скърби. Дано новата бъде по-благодатна.
- Наистина, – потвърждават гостите, – злополучна година!Колко убийства, колко кражби, колко пожари и загуби ни донесе тя! Дано новата бъде по-щастлива.
Нажалена още повече от тези обвинения, старата година заминала. Но любопитството я привлекло на други прозорец, в друга къща. Гледа тя – в една стая се събрали няколко млади хора. И те чакат новата година.
- Ама проклета беше тая година, аа! - казва един. Измъчих се. Малко остана да ме съдят. После – щяха да ме изключат и глад! Зла година. Да се махва по-скоро...
- Да, – казва друг, – да върви поврага. Не ми донесе нищо приятно... Надявам се, че новата ще ми помогне.
- Трудно се живее, – казва третият. – Без пари лошо. Старата година беше голяма безсребреница. Дано новата ни се усмихне.
Още по-дълбоко се наскърбила старата година. “Нима всички мене обвиняват в несполуките си?” – се пита тя. “Чакай да послушам още на един прозорец.”
Отива в друга улица и спира до прозореца на една къщица. Вътре мъждее една счупена ламба. Бедно семейство – и то се готви за новата година. Както родителите, тъй и децата дрипаво облечени, с бледни лица.
- Лоша, много лоша беше старата година за нас, – говори бедната жена. Скръбта и нуждата не ни оставиха. Толкова й се надявахме!..
- Още по-много зло ни донесе тя, – казва мъжът. Дано си ги отнесе поне сега.
- Нека се надяваме, че новата година ще ни донесе нещо по-добро...
Не могла да слуша по-нататък старата година. Тя дълбоко въздъхнала и казала:
- Нещастни хора! Името на Бога не смислюват, нито Му се молят.
Много наказания ще търпят още. Мене обвиняват за своите несполуки и скърби! Та какво съм аз! Време, разделено на дни и месеци. Искат пари, богатство, здраве, сполука и щастие. Ала не искат нито да знаят за Бога, за справедливост, за добри дела, за добър живот. Пари се печелят с труд, а мнозина не искат да работят. Болестта и нещастията сами си причиняват. Несполуките и неприятностите сами си предизвикват, а пък годината обвиняват. Бедни и нещастни хорица, кога ще се вразумите! Новата година нищо няма да ви помогне, ако вие не се обновите.
И си заминала старата година, за да се яви утре пак. Ала хората я нарекли нова.
Годината не е друго, освен мярка за време. Няма по-голяма наивност от това, да се обвинява тая мярка за нашите нещастия и несполуки. И при все това тая наивност имаме. Погледнете как посрещаме годината. Всички, и богати, и бедни, и търговци, и занаятчии, и чиновници, и служащи, възлагат надеждата си на годината – не на Бога. Лошава била старата година, злополучна, нещастна. Затова не постигали своите желания, не били щастливи. Ала новата щяла да бъде непременно добра. И всички с чаша в ръка я очакват. Зер, тя носи на всеки желаемото. Дванадесет часа удари и новата година настъпва. Давайте сега да пием. Щастието, благополучието дойде. Лошавата година си отиде. Добрата дойде. И захващат се гуляи, веселби, викане, пеене неприлични песни, големи благопожелания! Това е то новата година. Ала донесла ли е тя благополучието, донесла ли е щастието? Не. След няколко време нови разочарования, нови скърби и неволи ще обхванат тези посрещачи. И пак обвиняваме годината, а не себе си. Така минават годините, все лоши и нещастни, а ние все осъждаме старата и чакаме новата година да ни донесе желаемите блага.Няма нова година, няма нито стара. Но, ако така я срещаме, тя винаги ни се вижда стара и нещастна. Вината не е в мярката на времето, в годината, а в нас, в нашия живот, в нашите дела. Несполуките, нещастията, скърбите и неволите не са следствие на годината, а са следствиена нашия живот и нашите дела. Какъвто е животът ни – добър или лош – такава ще е и сполуката ни. Следователно да бъде нова и щастлива годината зависи от нас самите. Безумно е да искаме добро, щастие и благополучие, когато ние сме навикнали да вършим зло и не се отказваме от него. Който сее вятър, ще пожъне буря, – казва народната пословица. Имаме ли право да искаме благополучие, когато ние не сеем такова? Имаме ли право да чакаме нова година, когато ние никак не мислим да се подновим? Новата година ще се яви, ако си подновим живота. А животът се изменява тогава, когато ние се отречем от злото; когато съблечем вехтия человек в нас си, който е пълен с нещастия и злини, и се облечем в новия, който е пълен с правда и преподобие на истината. (Еф. 4:22-24); когато се облечем в Христа, в доброто, в любовта Божия, в любовта към ближния. С една дума – когато се възродим по дух и сърце (Иезек. 11:19), като умрем за греха, а оживеем и се подновим в правдата и светостта по образа на Създателя (Кол. 3:10).
Така ние ще сме достойни за доброщастие и благополучие. И новата година ще ни го донася, нито старата ще бъде лошава. Тогава ще се научим, как трябва да посрещаме едната и да изпращаме другата. Щастието си и благополучието си ще търсим не в старата или новата година, а в Бога и в Неговата благост. Не с чаша в ръка, с неприлични песни и със съблазнителни игри ще чакаме годината, а с молитва и благодарение Богу за изминалото време и с молитвено прошение към Него, да ни благослови и напъти към доброто в предстоящето. Трябва да се приближаваме към доброто, за да се приближи и то към нас. Към доброто, към Бога се доближава не с краката, а със сърцата. Който носи Бога близо до сърцето си и в душата си, той е щастлив; той е подновен; за него е нова годината. Който живее по християнски, върви по стъпките на Христа, той е нов человек, с нов живот и нова година. Елицы во Христа крестистеся, во Христа облекостеся. Който се е облякъл в Христа, той не може да върши зло, нито се оплаква от несполука и нещастие.
И така, от нас самите зависи да бъде годината щастлива и благополучна. Нека я посрещаме по християнски, в църква с молитва. Нека се подновим сами, да станем достойни за доброто и щастието. Нека променим волята и нравите си към добро. Да отвикнем да вършим зло. Който се измени вътрешно и се очисти от греха, сигурно ще почне нов живот по Христа. Така се почва и новата година. Нека и ние отложим старото, грешното, злото, и да се подновим с всичко, що е честно, що е праведно, що е пречисто, що е прелюбезно, що е доброхвално (Фил. 4:8) /2/ и станем нови с нова година.
Текстът е нормализиран според съвременния български правопис.
Публикува се по: Архимандрит Неофит. Поучения в разкази (Сборник). С., 1908, изд. Софийско духовно братство “Преп. Иоан Рилски”,, с. 5 – 8.
Видинский митрополит Неофит (1868 – 1971)
Роден на 29 юни 1868 г. в с. Гълъбово, Старозагорско. След като завършва петербургските семинария и академия става енорийски свещеник, но скоро овдовява. Приема монашество, няколко години е протосингел на Сливенската св. митрополия, ректор на Софийската духовна семинария, редактор на “Църковен вестник”. През 1909 г. е ръкоположен за епископ, а през 1914 г. е избран за Видински митрополит. От 1921 г. е член на Св. Синод, от 1930 до 1944 г. е негов наместник-председател. Развива изключително плодотворна просветна и благотворителна дейност, подробно обосновава социалната роля на Църквата, един от главните фактори за спасяването на българските евреи. Автор е на множество книги, брошури и статии, на няколко тома с проповеди, както и забележителното “Пастирско богословие с каноническо право” (1910). Преставя се в Господа на 103-годишна възраст.
1. В синодалния превод е дадено по-иначе: Да отхвърлите от себе си ветхия според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти, да се обновите с духа на своя ум и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината. (Еф.4:22 – 24). Библия, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия завет. Изд. Св. Синод на БПЦ, С., 1992. - бел. ред.
2. В синодалния превод е дадено по следния начин: Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете. (Фил. 4:8) – бел. ред.