Марина реши да прекара лятото при любимата си баба на село. Една сутрин песента на птичките я събуди рано. Ведра и засмяна, тя наплиска лицето си със студена вода, прекръсти се пред иконостаса, каза утренната си молитва, закуси и отиде при любимото си козленце. То пъргаво подскачаше край нея. Тя се опита да му се закани,но то наостри рогцата си, готово да я прободе. Тя разбра това и престана да го дразни. След това отиде да си играе със съседските деца. След час се върна разплакана. В миг спря тракането на шевната машина. Баба й вдигна глава и остана изненадана.
- Марина, какво се е случило?
- Бабо, едно дете ме блъсна силно. Паднах, ударих си ръката и си изцапах роклята.
- Елена, нали? Да не си я предизвикала?
- Не, бабо, тя ме блъсна без причина. Преди това все ме обиждаше, но аз си мълчах. Много ми е мъчно, защото козлето,когато се държа добре, не ме напада, а нали хората са по-умни от животните.
Баба й свали очилата, отстрани дрехата, която шиеше, и започна мъдро да я поучава:
- Слушай, детето ми! Ще ти дам за пример нещо много по-лошо от това и ти сама ще си обясниш постъпката на Елена. Чувала ли си за Свети Йоан Кръстител?
- Да, по вероучение учихме за него.
- Къде живеел той?
- В пустинята.
- С какво се хранел?
- С акриди и див мед.
- Там имало ли е диви зверове?
- Не зная. Сигурно е имало.
- Имало е и те били много свирепи, но никога не нападали светеца, защото той бил много добър. Но не всички хора го обичали, защото в проповедите си той изобличавал греховете им.
- Да, бабо, зная, че той бил затворен в една крепост.
- Тя била в двореца на цар Ирод. Най-много го намразила царица Иродиада, защото тя била незаконна жена на царя и живеела в грях. На едно пиршество в двореца дъщеря й играла много хубаво и царят й обещал да я награди. Майка й я посъветвала да поиска главата на свети Йоан.
- Ах, бабо, колко е жестоко това! Сигурно са били пияни.
- Не само за това, а защото грехът на Иродиада бил изобличен. А сега можеш ли да си обясниш защо Елена постъпи така с теб?
- Но аз не я изобличих. Нито думичка не съм й казала.
- С доброто си поведение без думи ти си я изобличила по-силно.
- Как тогава трябва да постъпвам?
- Ще й простиш и победата ти ще бъде двойна.Първо ще запазиш душата си от грях , и второ – може да й въздействаш да се засрами. Ти знаеш ли как е завършила живота си Иродиада? Слушай! След време,когато веднъж вървяла по леда, той се счупил, паднала във водата и едно ледено парченце прерязало гърлото й. Всяко зло,направено без причина се наказва.
- Бабо – възкликнала Марина, - аз ще помогна на Елена да осъзнае грешката си, за да не я накаже Бог.
Баба й започнала пак да шие, а Марина остана замислена. Иродиада умряла от жестока смърт и до днес останал споменът за грешния й живот, а свети Йоан Кръстител и до днес се почита и празнува в Църквата. Доброто е велика сила. То е непобедимо!