Пътеки към доброто

top-road[1].jpg

Дядо Лазар е мъдър старец. Малко говори, но обадили се, думата му тежи като гранитния камък горе в планината, където е кошарата на стадото му.  Всички го обичаха и уважаваха. Големият му внук не го оставяше без храна. Веднъж в седмицата ще нарами торба и кошница и ще поеме по отъпкания път към планината. Един ден малкото му братче Лазар го помоли да отиде с него.

Тръгнаха двамата. Като свърши коларският път, пред тях се изправи голяма стръмнина. Не беше лесно, но Лазар не се оплакваше. Целите в пот, стигнаха до върха. Зареяли поглед в  чудната гледка, мълчаха. Пръв се обади Лазар:

-     Батко, виж край скалата как се извива дълга пътека, която пак стига до върха при нас. Тя не е толкова стръмна. Защо не вървяхме по нея?

-     Ти не си опитен. Тази пътека е опасна.

-      Да няма там пещера на мечка или на друг див звяр?

-       Не, Лазарчо. Там на близо има овчарска кошара. Три големи кучета пазят стадото. Толкова са зли, че никой не може да мине оттам.

Ходиха, върнаха се. Лазар се гордееше, че пеш е посетил дядо си. Пожела и сам да отиде. Не е вече съвсем малък. При дядо му е много приятно. Вечер пред запаления огън той разказва интересни случки от овчарскя си живот. И мечки е виждал, и глигани, и диви кози.

Най-после му разрешиха. Тръгна сам и като стигна до стръмната скала, реши да не се преуморява  да се изкачва, а да тръгне по другата пътека. Леко ще стъпва, да не го усетят кучетата. Смелост се иска! Въоръжи се с дебела тояга и потегли. След десетина минути кучетата го усетиха. Спуснаха се. Той замахна с тоягата, но те още повече  се разлютиха. Едно от тях се хвърли върху него и го захапа по ръката. Кошницата се търкулна и храната се разсипа. Кучетата започнаха лакомо да ядат, а Лазар хукна и се спаси.

Като стигна до кошарата,целият беше в кръв и плачеше. Дядо Лазар не му се скара. Изми го, превърза раната му, нахрани го и го сложи да спи. В малката горска къщичка беше уютно. На стената имаше окачена икона, а пред нея гореше кандило. Той гледаше как дядо му се прекръсти, каза си вечерната молитва и легна.

На другия ден, след като прибраха стадото, седнаха да отдъхнат. Дядо Лазар започна пръв:

-     Лазарчо, защо не вървя по стръмния път?

-     По-трудно е, дядо.

-     В леснината не винаги има успех, а често тя крие и опасност.

-     Дядо, аз исках да проверя силите си. Мислех, че съм по-голям герой от батко.

-      Неопитен си и трябва да се вслушваш в съвета на по-старите.

Лазар се замисли. Дядо му се възползва от това и продължи:

-      И в живота има пътеки. Стръмните водят към добро и успех, а леките не са сигурни.

-      Какви са тези пътеки? Аз не съм чувал за тях.

-      Ето, стръмна е пътеката на труда и послушанието, но тя носи сполука. А тръгнеш ли по леката пътека на мързела, непременно ще се провалиш. Ще те срещнат невидими кучета , които са още по-зли.

-      Кои са те, дядо?

-      Греховете. В безделието ще се срещнеш с лоши другари, ще опиташ алкохол, цигари и други вредни удоволствия. Наранява се душата, а тя не се лекува лесно. Началото винаги е свързано с любопитство и желание за геройство. Внимавай!

Дълго разговаряха и Лазар разбра, че лесните пътеки са опасни. Тръгнеш ли по тях, не можеш да стигнеш до доброто. Ще те срещне грехът  като зло куче и ще нарани душата ти.