Употребата на наркотици е окултна мистична практика, част от окултната антихристиянска култура, облекчаваща контакта на човека с падналите духове.
Като такава, тя е изиграла съществена роля в установяването и развитието на множество традиционни езически и някои световни религиозни култури.
Християнското светоотеческо учение на Православната църква е антитеза на окултизма и практиката за употреба на наркотици като негово частно проявление.
Разпространението на злоупотребата с психоактивни вещества е следствие на отстъплението от принципите на православния мироглед, свидетелство и симптом на дълбока религиозна и мирогледна криза. Тя е напълно закономерно и неизбежно следствие от духовното развитие на Западната цивилизация.
Като същество, надарено с разум и принадлежащ с духа си към духовния свят, човекът е създаден за живот в Бога. Смисълът на живота му е пребиваването в състояние на общение с Бога в Светия Дух, казано с думите на преподобния Серафим Саровски, в „придобиването благодатта на Светия Дух”. Благодатта, творческата блага сила (енергия) на Бога, от която, както пее Църквата, „всяка душа живится”, е светлина, живот, блаженство на човешката душа и я прави богоподобна.
В онтологичен план, т.е. в своята битийна същност, наркоманията представлява нещо съвсем противоположно. Това е „антиблагодат”, дяволска фалшификация на благодатта Божия, привличаща човека към общение с демоничните сили. Плодовете на това общение са болезненото поробване от този пагубен навик, смъртта и уподобяването душата на демоните в ненавистта й към всичко свято, което така често се наблюдава в наркоманите. Затова наркоманията може да се разглежда не само (и не толкова) като болест, но и като окултна езотерическа секта, една от формите на сатанизъм, и то от най-масовите по численост на адептите си в целия свят. По този начин става дума не само за лечение, а по-скоро за обръщане (излизане) от сектата, при което медицинският аспект на проблема отива на втори план. А на преден план излиза въпросът за самото понятие обръщане от сектата - обръщане накъде или по-правилно - към какво? Какво може да противостои на наркотическата „антиблагодат”? Въпросът в общия контекст на даденото повествование изглежда риторичен, но когато той не се решава, това често прави безсмислена медикаментозната и психотерапевтична помощ, имаща все пак второстепенно значение.
Сектантският характер на наркоманията се потвърждава, например, от всеизвестния факт, че наркоманът по-скоро ще си подели наркотика с този, който се опитва „да се откачи от иглата”, да прекрати употребата му, отколкото с този, който е в абстиненция (наркотичен глад) и който е принуден да си търси поредната необходима „доза”. Между наркоманите възниква някаква общност, благодарение на „посвещението” в наркотичното „тайно знание”, правещо ги в собствените им очи хора от друг, по-висш порядък, в сравнение с тези, които нямат този опит. Това формира у тях своя идеология, своя ценностна система, свой таен „език” с особени жаргонни изрази, свой хумор и други самобитни психологически черти. Това е някакъв друг свят, който е чужд и непонятен за непреминалия наркотическа инициация човек. Всичко това ни принуждава да направим един напълно определен извод.
Наркоманията е на първо място мирогледен и религиозен проблем, пълноценното му решаване излиза извън рамките на компетенциите на силовите, медицинските и административни структури. Без възраждането на християнския религиозен мироглед, повечето от каквито и да било мерки, предприети от тези структури, ще бъдат малко ефективни и нетрайни.
Необходим е цялостен подход по отношение на решаването на проблема на основата на единен мироглед с привличане на всички вече споменати структури. Недопустимо е да се използват методи с окултен характер, които са насочени към достигане на незабавен успех.
Необходими са широки профилактични мерки с привличане на всички групи от населението.
Напълно осъзнато не предлагаме тук някакви по-конкретни пътища за преодоляване на проблема с наркоманията. Ние смятаме, че е по-важно да се осъзнае, че тя не е случайна и е неизбежна. Колкото и да е парадоксално и може би дори да прозвучи жестоко, но наркоманията днес е необходима. Тя е необходима не сама по себе си, защото тя, разбира се, е била и си остава зло, но тя е необходима като болестен синдром за организма. Болестният синдром сигнализира за присъствието на болест в организма и за необходимостта от лечението му. Наркоманията свидетелства за дълбоката духовна болест на нашето общество и за необходимостта от покаяние. Наркоманията не е болест на отделни личности, тя се появява в живота като недъг на цялото общество. За зависимите от наркотиците и за съзависимите, т. е. близките до тях хора, наркоманията често става онзи пробен камък, чрез който човек или се сломява от отчаяние и озлобление и загива, или придобива вяра и Живот Вечен, подобно на разбойника на Голгота. Нашата Русия сега е възлязла на своята Голгота, откъдето за нея се откриват два пътя. И всеки трябва да избира между „похули Бога и умри” (Йов. 2:9) или изповядай с разбойника: „получаваме заслуженото според делата си, спомни си за мен, Господи, кога дойдеш в царството Си” (Лука 23:41-42) и да чуе: „днес ще бъдеш с Мен в рая”, приобщавайки се към светлото Христово Възкресение.
--------
Отец Анатолий Берестов е професор д-р на медицинските науки, ръководител на Православния център „Св. Йоан Кронщадски” в Москва, за рехабилитация на младежи, пострадали от псевдорелигиозни секти и наркомания. У нас е познат с книгите си „Числото на звяра” и „Да се завърнеш към живота”. Предоставяме на вашето внимание откъс от книгата „Духовна основа на наркоманията”.