Преди 40 години, на 25 юни 1971 г., съгласно действащия Устав на БПЦ, Св. Синод в пълен състав избира трима митрополити, достойни за патриаршеския престол. Това са: Ловчанския митрополит Максим, Врачанския митрополит Паисий и Доростоло-Червенския митрополит Софроний. След като цялата предварителна каноническа процедура по организирането на патриаршески избирателен събор е проведена, той е свикан на 4 юли 1971 година.
Още от 2 юли в столицата София започват да пристигат предстоятели и представители на сестрите православни църкви, за да вземат участие в историческото събитие за БПЦ - избирането и интронизирането на нов Български патриарх на мястото на блаженопочиналия патриарх Кирил. Свои представители изпращат: Вселенската патриаршия, Александрийската патриаршия, Йерусалимската патриаршия, Руската патриаршия, Грузинската патриаршия, Сръбската патриаршия, Румънската патриаршия, Кипърската архиепископия, Атинската архиепископия, Полската православна църква, Чехословашката православна църква, Финландската православна църква, Нюйоркската автокефална православна църква, Японската православна църква. Между тях са: Руският патриарх Пимен, Грузинският патриарх католикос Ефрем ІІ, Румънският патриарх Юстиниан.
Сутринта на 4 юли в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” в София Левкийският еп. Партений отслужва св. Литургия, в която взимат молитвено участие чуждестранните гости и миряни. В същото време в синодалния параклис „Св. цар Борис” е отслужена св. Божествена литургия, в която взимат участие членовете на патриаршеския избирателен църковно-народен събор. След това те се качват в големия салон на Синодната палата, за да изберат, съгласно с чл. 16 от тогава действащия Устав на БПЦ нейн нов предстоятел – Патриарх Български и митрополит Софийски.
В състава на събора влизат всички епархийски архиереи, по 7 представители на всяка епархия – трима клирици и четирима миряни, а за Софийска епархия – 6 клирици и 8 миряни, по един представител на ставропигиалните манастири и на духовно-учебните заведения и по един представител на Националния съвет на ОФ и на Външното министерство, Председателят на Комитета при Министерството на външните работи по въпросите на БПЦ и на религиозните култове, представители на БАН и на Върховния съд на България - всичко 101 души.
Избраното бюро на събора е в състав: председател - Ловчанският митрополит Максим, наместник-председател на Св. Синод и членове: ик. Мирон Райчев - Варненска епархия, ик. Ангел Столинчев - Неврокопска епархия, д-р Любен Наследников - Софийска епархия, и Славчо Енчев - Пловдивска епархия.
След молитва към Господа прогласява избирателния събор за открит и обявява имената на тримата, избрани от Св. Синод и получили одобрение от правителството митрополити, достойни за патриаршеския престол.
След гласуването, изборното бюро преброява и проверява подадените писмено гласове и установява следния резултат: за митрополит Максим Ловчански са подадени 98 гласа, за митрополит Паисий Врачански е подаден 1 глас и две от подадените бюлетини са бели.
За законно и канонически избран от клира и народа Български патриарх и Софийски митрополит е обявен Ловчанският митрополит Максим.
Внушително литийно шествие, начело с високопреосвещените митрополити с омофори и епитрахили, последвани от новоизбрания патриарх, избирателите и народа, се отправя към патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” за тържествената интронизация.
Храмът е изпълнен с богомолен народ. Гостите заемат определените им почетни места, а духовенството начело с преосвещения Левкийски еп. Партений посреща пред входа на храма патриаршеската лития. Дяконът възглася и хорът запява „Достойно ест”.
Негово Светейшество патриарх Максим застава на висок подиум по средата на храма, а пред него по старшинство се нареждат митрополитите, епископите, архимандрити и свещеници. Главният секретар на Св. Синод Негово Високопреподобие архим. Дометиан прочита от амвона Акта за избирането на Българския патриарх. Започва чинът на интронизацията. Старшите митрополити поднасят на новоизбрания Предстоятел знаците на патриаршеското достойнство: Сливенският митрополит Никодим му връчва енголпие, Варненският и Преславски митрополит Йосиф – епанокалимавка, а Врачанският митрополит Паисий – жезъл.
След като благословя поверения му от Бога народ, светейшият Максим е съпроводен до патриаршеския трон. Интронизирането, т. е. възкачването му на трона на българските патриарси, е възвестено от старшите митрополити с възгласи: „Достоен!” Духовенството и народът, а после и хорът отговарят трикратно: „Достоен!”
Последват приветствия. От името на Св. Синод поздравление отправя Врачанският митрополит Паисий. От името на правителството Негово Светейшество е приветстван от председателя на Комитета по въпросите на БПЦ и религиозните култове г-н М. Кючуков. Следват поздравления от: Родоския митрополит Спиридон от името на Вселенския патриарх Атинагорас, Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Пимен, Негово Светейшество Грузинския патриарх католикос Ефрем ІІ, Негово Блаженство Румънския патриарх Юстиниан, Негово Блаженство Варшавския митрополит Василий, Негово Блаженство Пражкия митрополит Доротей и други.
В своето слово-отговор Негово Светейшество патриарх Максим между другото казва: „Височината, на която бивам възвеждан, ме смущава, тъй като по върховете си дават среща бурите”. От днешна дата, тези думи звучат почти пророчески. На Светейшия патриарх му предстои да преведе Българската православна църква през тежки външни и вътрешни изпитания: годините на атеистичната власт и утесненията, на която е подложена Църквата тогава, на последвалия разкол, нанесъл дълбоки и трудно излечими рани на единството на БПЦ, църковната дисциплина, нормалния богослужебен, просветен, административен и стопански живот на Църквата. Предстои му да преживее нападки, хули, клевети и унижения, отправяни към самия него и верния на каноничната БПЦ клир и народ. Въпреки превратностите на времето и тежките изпитания, той умело ръководи Българската православна църква, отстоявайки с Божия помощ нейния авторитет и достойнство както в семейството на светото Православие, така и в обществото.
Как съумява да преведе поверената му Църква през тези изпитания? Отговорът на този въпрос откриваме пак в това „програмно” за патриаршеското му служение слово, произнесено при интронизацията му преди 40 години: „Аз ще диря опора в непоклатимата скала – Бога. „На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя до века” (Пс. 70:1). Чувствам се слаб да изпълнявам великото служение, за което съм повикан, но се уповавам на Божията сила, която се в немощ напълно проявява” (2Кор. 12:9).