В нацъфтялата ливада
край потока, що шурти,
лъха мирис и прохлада,
и тревицата трепти.
Златожълтите цветчета
като мънички слънца
сякаш гледат ме в лицето
с хубавите си лица.
Бог е в чашките им вложил
меден дъх и дъхав мед,
цветни е трапези сложил
за пчелиците навред.
Кацват те и пият сладост,
и трептят по тях лъчи.
Аз ги гледам с тиха радост
и с омаяни очи.
Дивна пролетна картина!
О, Създателю пресвят,
колко хубава градина
е създаденият свят!