Потеглихме за Р Македония рано сутринта и два часа по-късно вече бяхме зад границата. Преминаването през граничния контрол ни отне само броени минути, а пътят, въпреки завоите заради планинския терен, беше хубав - широк и добре асфалтиран. Намерихме лесно разклона към Осоговския манастир - първата цел на нашето пътуване. Разклонът е указан с табела и малко крайпътно параклисче, вляво, преди големия мост, по който шосето преминава през р. Крива река на влизане в Крива паланка. Оттам по стръмен асфалтов път с остри завои след километър-два видяхме в ляво дивния амфитеатрално разположен манастир с надвисналите му над планинската река сгради. Поспряхме, за да се порадваме на приказната му красота и да благодарим на Бога, че е довел стъпките ни до това благословено място, осветено от молитвите на преподобния св. Йоаким Осоговски. Спряхме колата малко след отбивката за манастира и продължихме пеша, за да приготвим душите си за досега с обителта и светинята пазена от основаването й в нея.
Центърът на манастирския комплекс са двата храма. По-старият, посветен на Рождество на Пресвета Богородица и по-големият, увенчан с 12 купола, посветен на светеца, в който се съхраняват мощите на преподобния.
Намерихме мощите там, където указва житието на св. Йоаким Осоговски - затворени в каменен саркофаг южно от централния вход на храма в западната му страна. До саркофага - малка дървена пейка, на която болните и немощните сядат, за да се молят, върху каменния му капак - възглавница, на която да опират главите си. Докато се покланям пред св. мощи на преподобния веднага грабва вниманието ми непретенциозна икона на която са изобразени четиримата велики подвижници - св. Йоан Рилски, св. Гавриил Лесновски, св. Йоаким Осоговски и св. Прохор Пшински. Изображение на св. Йоан Рилски, чийто пример, според житието на св. Йоаким, са последвали тримата отшелници, виждам и в царския ред на иконостаса.
Покланяме се и в Богородичния храм, чиято най-стара част е датирана от 11-12 в. Предполага се, че е изграден в края на 11 век, и обновен по времето на сръбския крал Стефан Милутин (ок. 1253-1321), както и през втората половина на 19 век. Отвътре е изцяло покрит със съвременни стенописи, но иконостасът пази две забележителни икони, зографисвани вероятно от Христо Димитров - основоположника на Самоковската иконописна школа. В притвора й е аязмото, от което блика същата вода, от която е утолявал жаждата си и св. Йоаким.
И докато се суетим в усилието си да се ориентираме в сложния, разположен на няколко нива манастирски комплекс, старейшината на манастира (изпълняващ длъжността игумен), прот. ставрофор Добрислав Божковски ни приканва на кафе и се унасяме в приятен разговор за св. Йоаким, за манастира, за превратностите на времето и несекващите през вековете чудеса, които до ден днешен стават при мощите на светеца...
От отец Добрислав разбирам, че мощите не са цели, а на части, че са преместени от дървения ковчег, който светеца сам си поръчал, в каменен, защото имало случаи на кражби от мощите поради криворазбрана ревност у вярващи. Разбираме и, че за последно мощите са отваряни през 1985-6 г. и че сега планират да направят открит кивот и да ги положат в него за поклонение.
Св. Йоаким Осоговски, наричан още и Сарандапорски, заедно с св. Гаврил Лесновски и св. Прохор Пшински били верни последователи анахорети на първия просиял български светец преп. Йоан Рилски. От житието на светеца не става ясно къде е роден и какъв е по род. Знае се само, че дошъл от запад в Осоговската планина, за да търси подходящо място за отшелнически подвиг.
Местен „българин от тая област наистина благоверен и богат” от с. Градец, недалеч от Крива паланка, му посочвa една пещера на стръмно място над реката и „Като дойде на мястото, което му бе приготвил Бог и което се наричаше Сарандапор, прекара там всички години на живота си: с добър подвиг се подвизава (2Тим. 4:7), с различни трудове смиряваше себе си, с чести въздишки към Бога, с безчислени коленопреклонения, с непрестанни всенощни стояния, в безсънни молитви и топли сълзи беседваше с Бога ден и нощ. Заради това се сподоби с дар от Бога да лекува разни болести.”
След смъртта му, вероятно през 1105 година, двама ловци го погребват пред неговата пещера и до края на живота си те благоговейно палят свещи и тамян на гроба му. Петдесет години по-късно, „в дните на византийския император Мануил Комнин (1143-1180 г.)” овдовелият свещеник Теодор от село Осмидол при Овче поле по благословението на преп. Йоаким, се заселва на същото място, приемайки монашеското име Теофан и „стана пръв игумен на онова място, дето с Божията помощ и по молитвите на светеца се събраха множество монаси.” След молитва към преподобния, той по чудесен начин открива гроба на светеца, а малко по-късно, по внушение на сън от св. Йоаким, изважда мощите му и като ги полагат в специален дървен ковчег ги поставят в „задната част на църквата на името на светеца, и пристъпиха с усърдие и любов, обливайки се в топли сълзи, да целунат светите мощи, като се покланяха и славеха великия Дарител Господа, Който им даде такава благодат.”
Там мощите на светеца се покоят до днес. „И всички, които пристъпваха, сакати и недъгави или обсебени от нечисти духове, се изцеряваха от докосването на светеца.” Мнозина светецът изобличава в тяхното безчестие, над мнозина разкрива Божията милост, облекчавайки страданията им. Някои от тези случаи са записани в житието, други остават в народната памет.
Предполага се, че първоначалната църква „Св. Йоаким” е била със значително по-малки размери от настоящата, и се е намирала на същото място, а през вековете е неколкократно престроявана.
Осоговският манастир влизал в пределите на българската държава и по време на управлението си цар Калоян (1196-1207) посетил манастира за празника на светеца (16 август). Сам светецът се явил на сън в навечерието на празника Успение Богородично (15 август), на един от манастирските слуги и му заръчал „Иди, кажи на игумена, че на моя ден царят ще дойде в манастира ми за поклонение и молитва. Затова да заколят курбан и да го посрещнат добре!”
След смъртта на цар Иван-Асен (1218-1241) областта била завладяна през 1247 г. от византийския цар Ватац. През 1282 г. сръбският крал Стефан Милутин навлиза в областта. В Карловичкия летопис от ок. 1505 г. между другите 40 манастири, които издигнал крал Стефан Милутин се споменава и Сарандополския (Осоговския) манастир, с което вероятно се има в предвид обновление или доизграждане на основаната още през 11 в. обител. Според исторически сведения, синът на крал Милутин Стефан Дечански, преди битката при Велбъжд (Кюстендил) през 1330 г. с българския цар Михаил Шишман, дошъл да се помоли на гроба на св. Йоаким Осоговски. След тази битка и смъртта на цар Шишман в Осоговието се утвърждава сръбска власт. Но десетина години след смъртта на сръбския крал Стефан Душан (+1355) Душановата държава се разпада на малки враждуващи княжества.
За един от обновителите на манастира се счита и Воеводата Константин Драгаш, женен за Кера Тамара, дъщерята на българския цар Иоан Александър, който във втората половина на 14 в. бил владетел на княжеството в чиито предели влизал манастира - Велбъждското деспотство. (Йордан Иванов, Северна Македония, София, 1906 г., 93).
Почитта на народа и на владетелите към Осоговския светец прославила надалече това място, а до падането под турска власт манастирът притежавал много имоти, простиращи се над землищата на няколко села: ниви, ливади, пасища, гори, добитък и различни работилници. След смъртта на Константин Драгаш през 1994 г. турците въвели свое административно управление в областта. Според Димитър Цухлев и академик Йордан Иванов манастирът претърпява тежки времена, което принуждава монасите да събират помощи в Русия и Дубровник. Но въпреки всичко манастирът не запустява, а остава да свети като светилник на вярата за християнския род.
Впрочем, според житието сам светецът известява за това на първия игумен Теофан като му казва: „Да знаеш, че в следващите времена ще се преумножат греховете на човешкия род, благочестието и православието ще пострадат от насилието на безбожните агаряни, много свети места ще запустеят, ще замлъкнат славословията в светите манастири, много тела на светци ще бъдат пренесени от техните обители на други места.
Аз обаче се надявам на силата Христова и на Неговата пречиста Майка, че моите мощи не ще бъдат пренесени от това място, нито моят храм ще бъде в запустение.”
Отец Добрислав ни показва една малка каменна колонка пред храма и ни разказва, че поради голямото стечение на поклонници при мощите на светеца, султан Хамид (1876-1909) изпратил войска, за да разгонят народа. Водачът им взима мощите и тръгват към Крива Паланка, но при портите на манастира му става лошо и започва да се олюлява на коня си. Питат го какво му е, а той дори няма глас да отговори, само дава знак с ръка да се връщат обратно към манастира. Оставят мощите и уведомяват султана какво се е случило. В отговор на това султан Хамид изпраща този знак, който да пази манастира от посегателства.
През 1570 г. турците правят цялостен опис на Кюстендилския санджак, в който документ Осоговския манастир е заведен като „Свети Отец”. Там подробно са описани сградите и имотите на манастира, между които: 3 църкви (вероятно като третата църква са записали старата камбанария с кръщелна), 12 параклиси, двуетажна гостоприемница, фурна, изба, хамбар, 900 овце, 500 кози, 130 едър рогат добитък, 3 ниви, зеленчукова градина, лозе и ливада, кошери и т.н. Споменават се и монасите: Степан (игумен), Тафил, Лука, Алпад, Матей, Игнатий, Стоян, Стефан, Варлаам, Василий, Теодосий, Герасим, Атанасий, Иларион.
При голямото земетресение през 1585 г. много от манастирските сгради пострадали или били порутени. Според народната памет именно тогава бил разрушен старият манастирски храм, посветен на светеца, на чието място през 1847-1851 г издигнали Голямата манастирска църква в днешния й вид. Делегация в състав Кюстендилският митрополит Висарион, осоговският игумен Гервасий и йеромонах Стефан се отправила към Москва при руският цар Теодор Иванович, син на цар Иван Грозни, за да искат помощ за обновяването на манастира, която им била оказана.
През 17 в била основана Крива Паланка (Егри Дере) като турско военно укрепление, която бързо се разраства в град с около 800 къщи, което се отразило позитивно на материалното състояние на манастира. Турският пътеписец Евлия Челеби описва дивната красота на манастира и споменава, че монасите ежедневно посрещат около 200 пътници, които хранели и подслонявали, оказвали им топло гостоприемство и ги изпращали с дарове според ранга и достойнството им.
През 1689 г. избухва Карпошовото въстание, потушено жестоко три месеца по-късно. Погромът над населението и околността се отразили тежко и на манастира. През 18 в. манастирът обеднява и запустява, за което свидетелства и св. Паисий Хилендарски.
След реформите в периода 1834-1839 г. в Турската империя сред поробените народи започва забележим подем, както в икономическо, така и в духовно отношение. Монасите стават едни от главните носители на духовното възраждане на народите си. Няма данни за дейността на манастира Осоговския манастир от ср. на 18 век до ср. на 19 век, поради което се предполага че през този период той е бил разграбен, опожарен и изоставен. След църковната борба и учредяването на Българската екзархия през 1870 г. в църквите в района на Крива Паланка започнало да се служи на славянски, а в училищата да се преподава на български.
От 1858 до 1878 г. игумен на манастира „Св. Йоаким Осоговски” е именитият български духовник, книжовник и будител Аверкий Попстоянов (1858-1878). Роден в Дупница, учи първо в Рилския манастир, Карловац, Серес, Мелник и Букурещ на разноски на манастира. Учителствал във Видин (1835-36), Казанлък (1836-38) и в Кюстендил като главен учител на класното училище (1850-58) и секретар на митрополит Авксентий Велешки. В 1872 година той поема председателството на революционния комитет, основан от Тодор Пеев, а негови помощници са свещеник Филотей, учителят в Крива паланка Димитър Петров Любенов и Димитър Пчелински. О. Аверкий Попстоянов е автор на „Житие светаго Григория“ (1852), „Оглашение кратко за българските деца“ и „Пособие за просвещение“ (1852), проучения и проповеди, преводи от гръцки и други.
През 1847 г. в Осоговския манастир започва изграждането на съборния манастирски храм при игуменството на хаджи Захарий, главна заслуга за което има градския първенец хаджи Стефан Бегликчия. Главен майстор е Андрей Дамянов (1813-1878), от прочутия Дебърски род Рензовци. Живописването на храма започва през 1884 и приключва през 1945 г. През 1864 г. при игумен Аверкий Попстоянов започнал градежът на стария триетажен конак, чийто строеж приключва през 1905 г.
През 1897 г. са изградени двата хамбара - за жито и за ориз. През 1899 г. - конакът „Плочаница”, през първата половина на 19 в. - конакът с високата фасада, през 1917 - конакът, който днес се нарича „туристически”, в периода 1936-37 - владишкият конак... В комплекса влизат и кръщелна, малка сграда за записване на имена, хлебарница, казан за варене на ракия, магерница, плевня и др. През 1910 г. свлачище разрушава северната стена на голямата църква. Вероятно тогава е разрушена и старата камбанария в близост до църквата „Св. Богородица”. Възстановяването на църквата приключва в края на 1931 г., а новата камбанария с кръщелната е издигната през 1929 г.
След Балканската и Междусъюзническата война и последвалият ги Букурещки мирен договор от 28 юли 1913 г., за България остава само Пиринска Македония. Сърбия взема Вардарска, а Гърция - Егейска Македония, заедно с около 1 000 000 българско население. Българското църковно и учебно дело в Македония е унищожено. Десетки хиляди бежанци търсят спасение в България. Крива Паланка и Осоговският манастир попадат във владение на Белград.
В периода 1933 - 1940 в манастира идват повече от 25 монаси от различни сръбски и македонски манастири. От 1959 г. до 1967 г. в обителта се подвизава сестринство от Сърбия. След провъзгласяването на Македонската православна църква през 1967 г. манастирът се управлява от настоятелство начело със старейшина на манастира.
От 1990 г. старейшина (и архиерейски наместник на Крива Паланка от 1996 г.) е отец Добрислав Божковски, който взима дейно участие във всички фази на реставрацията на манастира. Днес Осоговският манастир е в пределите на Р Македония в Полошко-Кумановска епархия на обявилата се през 1967 г. за автокефална, но все още непризнатата от сестрите поместни православни църкви МПЦ. Той е от т. нар. „манастири от отворен тип”, в него няма монаси, а функционира като културно и туристическо средище.
Приятният разговор с гостоприемния старейшина на манастира о. Добрислав ни насочи към отстоящия на ок. 90 км. Лесновския манастир, основан от преп. Гавриил Лесновски. Имахме желание да го посетим, но не знаехме в какво състояние е той сега, на какво разстояние е, проходим ли е пътят до там и изобщо изпълнимо ли е това наше намерение. След уговорка с отец Добрислав да се върнем, за да преспим в Осоговския манастир, отпътувахме. Но преди да разкажа за Лесновския манстир ще вметна само, че когато се върнахме в Осоговския манастир ни очакваше приятна изненада. Настаниха ни в една сграда с вид на малък дървен параклис с високи каменни основи в която се влюбих от пръв поглед - надвисналия над реката бивш хамбар за ориз, сега преустроен в кокетна къща за гости. Слава на Бога за всичко и на светия преподобен наш отец Йоаким Осоговски Чудотворец, чиято памет честваме на 16 август!
Следва
Снимки: Елица Карамихалева