Последната цел и върховното благо за човека е богообщението. Бог благоволява да почива в него и човекът никъде не намира покой освен в Бога. Такова е родството на човека с Бога по първоначалното му предназначение в творението.
Няма друга такава близост и взаимност, каквато има между душата и Бога и между Бога и душата. Както Бог е сътворил небето и земята за обиталище на човека, така Той е създал и тялото, и душата на човека като Свое жилище, за да се поселява и да почива в неговото тяло като в Свой дом, имайки за прекрасна Своя невеста възлюбената му душа, сътворена по Негов образ. Затова Апостолът казва: „негов дом пък сме ние” (Евр. 3:6). Затова именно мислещата и благоразумната душа, обиколила всички създания, никъде не намира покой, освен в Господа. И Господ не благоволи към никого, освен към човека.
Велико и чудно нещо е душата. Създавайки я, Бог я е сътворил такава, че не е вложил порок в нея, а я е сътворил по образа на добродетелта на Духа...Създал я е, за да Му бъде невеста и за да общува с нея, та и Той да е в единение с нея и тя да бъде с Него един дух. Както е казано: „който се съединява с Господа, един дух е с Него” (1Кор. 6:17).