Когато плачем за греховете си и смиряваме душите си, нямаме видения, а и самата душа не желае да има такива. А когато оставим плача и смирението, виденията идват и ние спокойно можем лесно да се увлечем по тях.
Дълго време не разбирах защо трябва да се съкрушаваме, за да ни прости Господ греховете. По-късно разбрах, че който няма сърдечно съкрушение, не може да устои в смирението, защото злите духове на гордостта внушават и на нас гордост, а Господ ни учи на кротост, смирение, любов, чрез които душата намира покой.
Господ обича онази душа, която е мъдра и мъжествена. Ако у нас няма ни едното, ни другото, то трябва да молим за това Бога и да слушаме внимателно духовника, в когото живее благодатта на Светия Дух. Това трябва да прави особено човек, чийто ум е повреден от бесовски действия. Такъв не трябва да се доверява в нищо на себе си, а само на своя духовен отец.
Адам, бащата на вселената, знаел в рая сладостта на Божията любов и затова, когато бил изгонен от там заради сторения грях и се лишил от тази сладост, горко страдал и с велико ридание огласял земята. Душата му се терзаела: „Любимия Бог оскърбих”. Не толкова за рая и неговата красота скърбял Адам, колкото за това, че се лишил от Божията любов, която всяка минута ненаситно влече душата към Бога.
След изгонването му от рая душата на Адам заболяла и много сълзи пролял той от скръб. Така всяка душа, познала Господа, ревнува по Него и говори: „Къде си, Господи? Къде си, моя Светлина? Защо скри лицето Си от мен, и душата ми дълго не Те открива и страда, и сълзи пролива по Теб?”
О, Адаме, наш баща, запей ни Господня песен, за да чуе цялата земя и всички да издигнат умовете си към Бога, да се усладят от мелодията на тази небесна песен и да забравят своята мъка.
Когато бях млад, обичах да си мисля: „Господ се възнесе на небето и нас очаква там. Но за да бъдем с Него, трябва да сме Му подобни или пък да бъдем подобни на деца - смирени и кротки, да Му служим, и тогава по Неговите думи: „Където съм Аз, там ще бъде и Моят слуга”, и ние ще бъдем с Господа в Царството небесно...”
Възлюбени, нека да се смирим, за да бъдем достойни за Божията любов, за да ни украси Господ със Своята кротост и смирение, за да станем достойни за небесните обители, които Бог ни е приготвил.
Господ обича всички хора, но най-много обича тези, които Го търсят.
Обичащата Господ душа не може да не се моли, защото тя се увлича по Него от благодатта, която е познала в молитвата.
За място на нашата молитва са ни дадени православните храмове. В храма службата се извършва по богослужебни книги, но нито храма можеш със себе си да вземеш, нито книги винаги да намериш... А вътрешната молитва е навсякъде и винаги с тебе. В храма се извършват божествените служби и Дух Божий живее в него, но душата е по-добър храм Божий - който се моли в душата си, за такъв човек целият свят е станал храм...
Мнозина се молят устно и по книга, и това е добре - Господ приема тяхната молитва. Но ако някой се моли Богу, а мисли за друго, неговата молитва Бог няма да послуша.
Ако имаш някакво видение или сън - не му се доверявай, защото ако е от Бога, Бог Сам ще ти даде да разбереш това. Онази душа, която не познава вкуса на Дух Светий - не може да разбере откъде са виденията. Врагът дава на душата някаква сладост, смесена с тщеславие, за да я подтикне към прелест.
Отците казват, че при сатанинските видения душата винаги се чувства смутена. Но така е само при смирената душа, която се счита недостойна да има видения... тщеславната душа не изпитва нито страх, нито се смущава от тях, защото тя сама търси виденията и се счита достойна да ги има, затова врагът лесно я лъже.
Небесното се познава чрез Дух Светий, а земното чрез ума. Но който иска да познае Бога само чрез ума, то такъв е изпаднал в прелест, защото Бог се познава само чрез дадената от Духа благодат.
Ако чрез ума си виждаш бесове, смири се и се постарай да ги прогониш, бързо отиди при духовния си старец, на когото си се предоставил. Всичко му открий и тогава Господ ще те помилва и ще те избави от прелъстяване. А ако решиш, че в духовния живот знаеш повече от духовника и престанеш да говориш с него и да му изповядваш какво се случва с теб, за тази ти гордост непременно ще те постигне нещо за вразумление.
Защо св. отци са поставили послушанието по-горе от поста?
Затова защото от подвизите извършени без послушание се ражда тщеславие, а послушливият всичко изпълнява така, както му е казано, и няма повод да се гордее. Освен това спазващият послушание отсича своята воля и във всичко се подчинява и слуша духовния си отец, като по този начин се явява свободен от всяко забравяне и чисто и неразсеяно може да се моли. При послушливия в ума му е само Бог и казаното от стареца, а у непослушливия умът е зает с разни дела, често и с осъждане на стареца, заради което не може да съзерцава Бога.
Превод: протойерей Емил ПАРАЛИНГОВ