Снежинките с цвета са на кокичета,
а аз вървя по бялата пъртина
и те разцъфват по носа и по очите ми,
и се топят, като сълзи,
сълзите – баня за душата.
Пред мен светлее празничната хижа,
с лампички примигващи, с дърворезби,
еленови рога и пушещо коминче,
коминче – тялото, което диша топлина.
И ето ме в нощта,
нощта, която ражда - Светлината.
С акорд тържествен
от струните на всички небеса,
с акустиката цяла на вселената,
в хор пеели са ангелите радостно,
Роди се любовта, да – Любовта,
но любовта, която ни спасява
от собствените глупости, от греховете,
които гибелно ни оковават
и роби на врага ни правят.
Любов, любов до смърт,
любов – живот.
Любов
(не гъделичкане на сетивата).
Защо навън съм в тази нощ?
Навън съм, за да се избавя
от чорапчето на Дядо Мраз
и прочие търговски номера.
Подаръкът седи си пред елхата,
но никой не е влизал през комина.
О, радвайте се в тази нощ –
началото на Новия Адам.
Богат ли си? Раздай на нямащия.
(Как иначе ще минеш през иглени уши?)
Ти беден си? Бъди доволен с малко.
(Беден? Как? Роди се Царят,
дарува ни се царство!)
Роди се, как? Виж го –
в пелени, в ясли на добитък,
не на трон от слонова кост,
или във лъвска каляска.
О, Боже, дай ни твърдост
в делата на вярата
и топките лед, вместо сърца,
които тежат в гърдите ни,
нека като сняг завалят
и влизат в носа и в очите ни,
и се топят като сълзи,
сълзите – баня за душата.