Отец Герасим е постъпил в Ксенофонт на петнадесетгодишна възраст и е прекарал в монашество повече от 50 години. Има дар на разсъдителност. Той има двеста духовни чеда и ръководи всички, но не властнически, а бащински; един укорява, друг наставлява, трети със сълзи увещава, и всички обича като чедолюбив баща. Не затваря никога вратите на килията си - тя е като лечебница. И всички братя, неговите духовни чеда, бързат към своя пастир, към своя духовен лекар, и му откриват душевните си рани. Той като изкусен лекар изцелява всички и ги пуска здрави, всеки излиза ободрен и радостен, и отива към своето послушание. Като изпрати всички, той сам излиза от килията: посещава болните, после обхожда всички килии и посещава занимаващите се с ръкоделие; излиза от манастира и отива при братята, заети с различни послушания и сам се труди с тях.
Така прекарва дните в непрекъснат труд. Никога не насилва братята в работата, но ги възпира и често заповядва да се почива, идва в църквата преди всички. Братята още не са започнали да пристигат, а игуменът вече е на мястото си. Храна, освен общата за всички, не употребява. На трапезата често казва поучения, дава наставления на братята, понякога изобличава нечии немощи и недостатъци. Но не назовава име, само дава да се разбере. Говори със сълзи и с отеческа любов и затрогва всички. Братята гледат на него като на ангел, подчиняват му се като на Бога, боят се от него като от цар, а го обичат като баща. Даряват му своите души и тела, като на лекар и пастир и ръководител към Царството небесно. Почитат го не само неговите чеда, но и цялата Атонска планина го уважава като строг пазител на общежитийния монашески устав”.
Ще разкажем накратко за това как старецът Герасим постъпва с братята в Русик, как е носил немощите на ближния си, как е смирявал гордите, нарушаващи общежитийния устав, как е отстранявал своеволниците от обителта.
По едно време в обителта постъпил монах Аврамий, руснак от заможен род, който преди това живял в Илинския скит. Той помолил да вземат дар от него - 20 хиляди лева, и да не го изпращат на послушание.
- Но ти какво ще правиш? - го попитал игуменът.
Той отговорил, че ще се занимава с молитва.
- Добре, аз се радвам на това - казал игуменът. Ако всички братя се съгласят непрекъснато да се молят на Бога, нито един не бих изпратил на послушание; защото молитвата е истинската работа на монаха, а останалото е дадено за избягване на унинието. Но ако не беше послушанието в обителта, не биха останали и двадесет човека; а когато има послушание, са двеста, защото на всекиго е приятно и радостно на общото послушание. Има време да се молим, има време и да се потрудим, има време за храна, време и за сън. Защото всеки е от плът и кръв. А този, който обича Господа от сърце, може да се моли непрестанно с умствена молитва, на него телесните трудове не пречат, даже му помагат. Ако и ти можеш така да се молиш, ще те приема и без твоите пари и ще те утеша, тях дай където искаш. А ако не можеш да се молиш така, то на нас твоите пари не са ни нужни. Ние живеем в манастир, не събираме пари, а спасяваме души. Ако някой донесе пари, ние няма да ги отхвърлим, а ще ги употребим за манастирски нужди, само че той трябва да се подчинява на манастирския устав и да се откаже от своята воля, насила не налагаме никому нищо, нека всеки да понесе колкото може.
Ето колко разсъдителен и безкористен е бил старецът игумен Герасим.
Случило се е и друго подобно на това. В обителта живял един монах - по произход грък. Той предал на манастира голяма сума пари, но оставил и за себе си.
Игуменът му говорил:
- Ако искаш да живееш при нас, не оставай нищо за себе си: сега това е в твоя власт. Ако ти е трудно да се разделиш с тях, не давай нищо, но потърси такова място, където ще можеш да живееш с тях. А ако останеш и скриеш, и след смъртта ти се намерят, ще бъдат поставени с теб в гроба и ти като нарушител на общежитието няма да се удостоиш с братско поменаване.
Той отговорил:
- Отче светий, всичко, каквото имам, ще предам.
Игуменът го приел и го постригал в схима. Монахът бил смирен и кротък, полезен за манастира като добър дърводелец и майстор и братята много го обичали. Но игуменът провидял таящата се в него змия на сребролюбието и често го увещавал със сълзи да обяви парите си. Той пък упорито твърдял, че няма. Игуменът, като видял неговото закоравяване застрашаващо с гибел душата му, решил да го изправи. Един ден заповядал пред всички братя да бъде изгонен от манастира с безчестие, да се изнесе имуществото му и да му върнат парите, които той дарил на манастира. Монахът не взел парите и казал, че те са пожертвани за обителта навеки. Братята съжалявали много и скърбели, че игуменът без милост наказал един толкоз смирен човек.
Монахът излязъл от манастира и си купил килия. Заплатил шест хиляди лева, а две хиляди употребил за ремонт. Тогава всички разбрали защо игуменът го отстранил от обителта. Но когато се заселил в килията и изхарчил парите, го нападнало униние и не можел да стои повече там, предал я на другаря си, а сам той дошъл в манастира и помолил да доложат на игумена, че моли за прошка. Старецът Герасим, като чул, изтичал, приел го в обятията си и казал:
- Аз изхарчих всичките твои пари, не са ли останали още?
А монахът със сълзи и засрамен отговорил:
- Прости ми, отче, съгреших пред Бога и пред теб. Сега не ми остана нищо повече, освен греховете ми.
Игуменът му казал:
- Радвам се, че Господ те е очистил. Сега вече ще бъдеш монах. - и му дал килия.
Старецът Герасим почти всеки ден върши неща достойни за удивление. Знае как да накаже и как да прости немощите.
Игуменът Герасим починал в Господа на 105 години от рождението си през 1875 година.
(Из записите на монах Партений)