Отец Григорий бил българин по народност. От ранна възраст, петнадесетгодишен, той оставил света и последвал Христос. В Света Гора преживял 60 години, без да напуска, от които 50 като духовник. Той имал такава благодат, че при изповед не питал за греховете, но сам ги обявявал и довеждал всекиго до истинско разкаяние. Знаел на кого какво духовно лечение да назначи и кой колко може да понесе. При него идвали архиереи и патриарси да търсят съвет, и получавали отговор на недоуменията си за църковните канони.
Той бил снизходителен към големите грешници, привеждал всички към покаяние. При него идвали мнозина от други народности и получавали утеха, той умеел да говори на различни езици.
Казват, че предвидил своята смърт. Три години след смъртта му открили костите му, които се оказали с жълт цвят като восък. По вярването на светогорските отци това означава, че монахът е намерил милост от Господа. Отец Григорий живял на Капсала. Той бил духовник на великия руски старец Арсений.
Починал през 1839 година.