На ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК
извършваме спомен за добродетелния Йосиф, син на патриарх Иаков и внук на Авраам.
Йосиф се счита за предобраз на Иисус Христос, тъй като и Спасителят, подобно на продадения от завист брат, бил намразен от еднородните Му юдеи, предаден на езичници, измъчван и наказван заради чужди грехове.
Спомняме си също и за неплодната смоковница, прокълната от Господа и изсъхнала. Тази смоковница символизира еврейската Синагога, осъдена от Господа заради безплодието си, както и всеки човек, лишен от духовни плодове. Като ни дава за пример смоковницата, Църквата ни насърчава да придобиваме добродетели в духовната борба.
Молитвените песнопения в този ден са посветени на тези две теми и на Иисус Христос, Който пострада за нас.
Вечернята за понеделник се отслужва следобед в Неделя Цветница, когато се “отдава” празникът Цветница. След това от 19 ч. започва специална служба, с която навлизаме в богослужебния ред на Страстната седмица.
Тази служба се нарича “Последование на Жениха”. Извършва се срещу Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда. Тя има реда на утреня и песнопенията започват с умилителния тропар “Се Жених грядет...”, съчинен по Господнята притча за 10-те девици.
В понеделник се пеят три седални тропара, посветени на Господните страдания. След светото Евангелие (Мат. 21:18-43) се четат покайният 50-и псалом и дневният канон, който се състои от четвърта, осма и девета песен. След канона се пее ексапостиларият “Чертог Твой вижду...”, който се повтаря и през останалите три дни. При запяването му свещеникът изнася от светия Олтар иконата с образа на страдащия Спасител и след скръбно-тържествена обиколка около аналоя в средата на храма поставя иконата за поклонение. Той пръв се покланя след изпяването за трети път на “Чертог Твой...”, а след него всички богомолци се покланят и целуват иконата на Спасителя с трънения венец. Същото се повтаря и следващите две вечери.
Сутринта във Велики понеделник, както и във вторник и сряда, заедно с вечернята за следващия ден се извършва Преждеосвещена божествена св. Литургия. Тази света Литургия се отслужва в утринните часове, понеже във вечерните се извършва последованието на утренята за следващия ден.
На ВЕЛИКИ ВТОРНИК
спомняме известната притча на Господ Иисус Христос за десетте девици. Светата Църква ни призовава да бъдем готови да посрещнем Небесния Жених със запалени светилници в своите души, защото Господ Иисус Христос ще дойде внезапно и неочаквано. В момента на смъртта всеки от нас ще се изправи лично пред Спасителя на съд.
В този ден светата Църква ни посочва и притчата за талантите. Тя ни призовава да обработваме нивата на своята душа и така да увеличаваме дарованията си, т. е. талантите, които ни е дал Бог.
На тези две теми са посветени молитвените църковни песнопения, които се изпълняват във Велики вторник.
След светото Евангелие (Мат. 22:15-46 и 23:1-39) и 50-и псалом следва канонът на деня, съставен е от осма и девета песен. След канона се пее “Чертог Твой вижду...” и “Всякое дихание” със съответните стихири и стиховните стихири. Сутринта във Велики вторник се отслужва св. Преждеосвещена литургия.
На ВЕЛИКА СРЯДА
извършваме възпоминание за помазването на нозете на Господ Иисус Христос с миро от жената-блудница, както и свикването на юдейския Синедрион за осъждане на Господа и замисъла на Юда да предаде Божествения Учител.
На тези теми се основават богослужебните песнопения за деня от вторник вечер. След като се изпее тропарът “Се Жених грядет...”, както в предишните два дни, следват три седални, св. Евангелие (Йоан. 12:17-50) и 50-и псалом. Канонът на деня е съставен от трета, осма и девета песен. Последователно се пеят “Чертог Твой вижду...”, стихирите на “Всякое дихание” и стиховните стихири, а накрая се пее “Славата” на благочестивата и учена химнописка - монахиня Касияна. Както свидетелства древният летописец, Касияна е била най-достойната претендентка за съпруга на императора, но по Божие допущение, неоценена от владетеля на империята, станала невеста на Христос - Владетеля на вселената.
Сутринта на Велика сряда се извършва последната за годината св. Преждеосвещена литургия, а вечерта се отслужва само Малко повечерие.
На ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК
извършваме спомен на четири събития: Умиването на нозете на светите апостоли от Господ Иисус Христос; Тайната вечеря, установяването от Господ Иисус Христос на тайнството св. Евхаристия; Дивната молитва на Господ Иисус Христос към Бог Отец и Предаването Му от Юда.
Христос празнувал Пасха заедно с учениците Си в дома на един йерусалимски жител, чието име не се знае. Според св. Атанасий това бил Зеведей, баща на апостолите Яков и Йоан. Преди самата вечеря, за да даде пример за смирение, Господ Иисус Христос снел връхната Си дреха, препасал се с кърпа и умил нозете на апостолите. По време на вечерята Учителят отправил поучение към тях да се обичат един друг и да не се стремят към първенство. След това Иисус и учениците Му се отправили за Елеонската планина. Тук Спасителят често прекарвал нощта в молитва. Като дошли до Гетсимания, оставил учениците Си да Го чакат и с трима от тях - Петър, Яков и Йоан, се отдалечил навътре в градината. Поръчал им да стоят будни и да се молят, за да не паднат в изкушение, а Сам Той отишъл на още по-усамотено място, паднал на земята и започнал да се моли на Своя небесен Отец, казвайки: “Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче нека бъде не както Аз искам, а както Ти!” Капки кървава пот падали на земята от божественото чело на Христос. На три пъти Той идвал при тримата Си ученици, събуждал ги и отново отправял молитва към Отца да Го отмине чашата на страданията. Тогава дошъл Юда с войници и слуги на първосвещеника, въоръжени с ножове и колове. Като пристъпил към Иисус, предателят казал: “Радвай се, Учителю!” И Го целунал. Тогава хванали Иисус и Го отвели на съд, първо при първосвещеника Анна, а след това и при първосвещеника Каиафа.
На тези събития е посветено и богослужебното последование с молитвени химни в този ден. Сутринта първо се отслужва утреня, на която се пее отпустителният тропар: “Егда славнии ученици...” Чете се св. Евангелие (Лука. 22:1-39) и 50-и псалом. Следва пълен канон от осемте песни. Между третата и четвъртата песен са поместени три седални тропара. След канона се пее “Чертог Твой вижду...”, стихирите на “Всякое дихание” и стиховните стихири. Преди отпуста се чете текст от книгата на св. пророк Иеремия (11:18-23 и 12:1-5, 9-11, 14-15).
Велики четвъртък е денят, в който е установено и учредено св. Тайнство на божествената Евхаристия, затова в този ден се служи св. Василиева литургия. Тя започва с вечернята за следващия ден (Велики петък), която се служи до Малкия вход, а нататък продължава литургийното последование. По време на тази св. Литургия се приготвя сухото св. Причастие за цялата година, та да могат вярващите и при извънредни случаи (болест, смъртна опасност и др.) да се причастяват с пречистите Тяло и Кръв Христови.
По древна традиция в този ден след св. Литургия се отслужва и Велик маслосвет.
Вечерта се започва последованието на спасителните Страдания (Страсти) Христови, които богослужебно се отнасят към Велики петък.
На ВЕЛИКИ ПЕТЪК
извършваме възпоминание на бичуването, поруганието, разпъването и страшната смърт на нашия Спасител. В този ден светата Църква ни припомня как разбойникът от кръста изповядвал, че Христос е небесен Цар, както и молбата му Господ да не го забравя в царството Си. На тези събития са посветени и богослужебните песнопения.
Както казахме, в четвъртък вечерта се отслужва последованието на Страданията Христови, което има реда на утреня. Първо се пее тропарът на Велики четвъртък “Егда славнии ученици...” и веднага след него се чете първото от равномерно разположените между отделните части на утренята дванадесет свети Евангелия. Преди всяко едно от тях се пее “Слава страстем Твоим, Господи”, а “Слава долготерпению Твоему, Господи” - след евангелието.
Антифоните и седалните, отнасящи се до предателството на Юда, отричането на св. ап. Петър, неблагодарността на евреите спрямо Господа и изповядването на разбойника, се пеят между 1-то и 6-то св. Евангелие. След петото св. Евангелие и полагащите се след него антифони се прочита велегласно и умилително се изпява петнадесетият антифон “Днес висит на древе...”, а през това време свещениците изнасят от светия олтар Разпятието и го поставят в средата на храма. След прочитането на шестото св. Евангелие се пеят блаженствата със съответните тропари, четат се седмото св. Евангелие, 50-и псалом и осмото евангелско четиво. После идва ред на канона с пета, осма и девета песен. След това се пее ексапостиларият: “Разбойника благоразумнаго...” и се чете деветото св. Евангелие. Следват самогласните стихири на “Всякое дихание” и десетото и единадесетото евангелско четиво, стиховните стихири и дванадесетото св. Евангелие. Накрая се пее тропарът: “Изкупил ни еси от клятви законния...”
След изнасянето на Разпятието в средата на храма свещеникът, а след него и всички богомолци се покланят и целуват св. Кръст с изобразения на него разпнат Спасител.
Сутринта на Велики петък се четат и пеят Великите (или Царски) часове (първи, трети, шести, девети). Наричат се Велики както заради продължителността, така и заради важните събития, които ни припомнят, а Царски - защото през византийската епоха на тях са присъствали и царете. Часовете се пеят и четат в петък сутринта. Те съдържат псалми, тропари, пророчества, апостолски четива, евангелия и молитви.
След деветия час се продължава с последованието на вечернята.
Вечерта на Велики петък се отслужва утренята за Велика събота, а след песните на канона символично се снема от Кръста Разпнатият, обвива се в плат и се полага в светата кувуклия, символизираща гроба. Тялото на Господа е избродирано или изографисано върху плащаницата и изобразява това снемане.
На ВЕЛИКА СЪБОТА
отбелязваме погребението на Господ Иисус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината - ада. Когато Господ Иисус Христос починал като човек, тялото било положено в гроба. Душата Му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото отново се обединили и тялото възкръснало от мъртвите. Душата на Господа съкрушила ада, а тялото победило смъртта, защото душата и тялото не се разделят от Божеството. Това не са били душа и тяло на смъртен човек, а на въчеловечил се Бог. Затова адът не бил в състояние да задържи в плен тази Душа, нито смъртта да предаде на тление това Тяло.
Богослуженията за Велика събота започват от петък вечер с т. нар. Опело Христово, което има реда на утреня. В началото на богослужението се пеят отпустителните тропари: “Благообразният Йосиф”, “Егда снишел еси...”, “Мироносицам женам” и “Ужасошася лици ангелстии”. Следва канонът на деня, с всичките осем песни. След това се пеят разделени на три “статии”, т. е. на три части, т. нар. “Похвали”, познати като Опело Христово. Тези “Похвали” са съставени от неизвестен песнописец и имат много богато съдържание. Следват евлогитариите “Благословен еси, Господи”, стихирите на “Всякое дихание” и Великото славословие. Излиза се от храма и се обикаля около него с Плащаницата, като се пее “Святий Боже”. След завръщането в храма с Плащаницата отново се пеят тропарите. Следва четенето на текст из книгата на св. прор. Иезекиил (37:1-14), апостолско четиво (1 Кор. 5:6-8 и Гал. 3:13-14) и Евангелие (Мат. 27:62-66).
На Велика събота сутринта се отслужва вечернята за Пасха със света Василиева литургия. Богослужението е възкресно и с тържествен характер и ни въвежда във великия празник - Пасха. На някои места народът нарича това богослужение “Първо Възкресение”. Прекрасен и умилителен е текстът, заместил Херувимската песен: “Да мълчи всяка плът човешка...”
В древност това богослужение се е отслужвало следобед.
Спомняйки погребението на Господ Иисус Христос на Велика събота, Църквата заедно с Божията Майка, жените мироносици, Йосиф и Никодим Го оплаква с погребални песни, в които се долавя и надеждата, предвкусването на радостта на възкресението.
По Твоето неизказано милосърдие, Господи Иисусе Христе Боже наш, Който след претърпените мъки и кръстна смърт си благоволил да бъдеш положен в гроб, помилуй ни и ни удостой да се поклоним на славното Ти Възкресение! Амин!