Братя и сестри, всецяло обичани от Господа! Поради голямата Си любов Бог слезе от Небесата, за да ни възвести за спасението на човешкия род. Необяснимо, но Той се въплъти, живя като човек, умря и възкръсна. Целия Си земен живот отдаде на смирение и любов, за да ни научи на най-важното и потребното – Своето слово. Служейки на нас, хората, Иисус Христос избра дванадесет ученици. Един от тях е Йоан – обикновен рибар. Свети Йоан, наречен по-късно Богослов, е сред най-приближените ученици на Спасителя. Така в Рождението на Църквата, на Петдесетница, изобилно приема даровете на Дух Светий, за да проповядва евангелието, или благовестието. Около 102 година след Христа той го написва в книга, която и в момента просвещава цял свят. „И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.”
Що значи светлина, и що е мрак? В познатата нам материя светлината винаги си има източник, главен от които е Слънцето. Мракът е не друго, а просто отсъствие на светлина. В духовни измерения светлината също си има източник – Бога. Или по-точно и ясно, сам Той е светлина, Той е начало. А мрак е бездуховността, или отдалечеността от Господа. Мракът също има начало – това е дявола. Възревнувал да заеме мястото на Светата Троица, този злочест ангел се превърнал в извор на всяка мръсотия – той е баща на тъмнината. От този момент, вече дявол, за тъга на всички нас, започнал войната с Бога, на която сме свидетели и днес.
Така, с течение на времето, тази борба между Бога и дявола засегнала и нас, хората. Ние участваме в нея, защото се извършва в нашите сърца. След грехопадението на Ева и Адам, всеки е заразен от тази болест – изначално омрачената душа, белег на първата загубена от човека битка с дявола. Това е първородният грях. Затова и последвало Боговъплъщението. Христа ни избавя от тази тъмнина на кръста. От кръста именно започва отново живота. Животоначалник е не някой ангел, а Сам Господ в плът.
Божият промисъл ни избавя, основава се Църквата, но това не е всичко. Тайнаствата на Църквата са тези, които ни хранят със светлина, с живот. Те са като едни цветя, израснали в почвата на смирението, поливани с любовта на Иисус, а ние просто ги вкусваме. Всички ги знаем. Това са светото Кръщение, светото Миропомазание, светото Покаяние и изповед, светото Причастие, светото тайнство Елеосвещение, светото тайнство Брак и светото Свещенство. Именно те са обратният път към общението с Бога.
Светото Кръщение е раждането ни за духовния живот. Всеки, който се намира в Тялото Христово, е умрял и възкръснал заедно с Христа, за да пребивава отново в светлината. Греховете са простени, следва животът на подвижничество, за да запазим чистотата, която сме получили. Но дяволът, скърцащ със зъби, не понасящ тази чистота, която го изобличава, се стреми да ни върне в греха. И в мнозинството от случаи успява. Единици са праведниците, мнозина сме грешниците.
Сега някой ще попита:”Та нали светлината в мрака свети, и мракът никога не я обзема? Защо толкова много хора погиват?” Това се отнася не само до Господа и дявола, които са страните на везната на съда, но и от човека. Със своята собствена воля ние избираме, дали ще е добрият плод, или помията, което ще натежи повече на везната. И понеже сме богоподобни, имаме свобода. Светлината ни е оставила множество оръжия, за да се борим с мрачните козни. Това са главно поста, молитвата, покаянието, от които произлиза всяка добродетел. Тези три са оградата, която пази домашните животни от хищниците. А пътеводител е самият глас Господен у нас – съвестта. Този глас свети в тъмнината на нашите сърца и ни води към подвизи. Оставена ни е и карта – евангелието. Благовестието ни показва къде има река, къде има мост. Къде има планина, къде има пропаст. Къде има пустиня, къде има оазис. Така, в нашата свобода някои минават по моста – покаянието и преминават отвъд реката на изкушенията. Други виждат белоснежния връх на планината от добродетели и избират него пред пропастта на греха. А трети минават през цялата пустиня – земните съблазни, за да достигнат оазиса на блаженствата в рая. Не е тайна обаче, че има и такива, които избират и да се хвърлят в реката, и да бродят из подножието на планината, или пък да се лутат в пустинята.
И така, драги, светлината е над всичко. Не може да бъде почернена нито от безплътните, нито от хората. Мнозина са примерите на безбожници, целящи да опорочат Христа и никой досега не е успял. През целия живот на Църквата дяволът крои планове, за да ги осъществи чрез хора като Арий, Несторий, Диоклециан, Юлиан Отстъпник, та чак до Мартин Лутер, а след това Ленин, Хитлер, Сталин. И след толкова време Тялото Христово има ли Го? Възлюбени, „на Църквата Христова и портите адови няма да надделеят”. Делата на горепосочените служители на злото са като киселинен дъжд, който разяжда и изпояжда вкаменените им сърца, та стигат до най-мъчителното – да нямат сърца. Това е следствието на отхвърлянето на Бога.
И на противоположната посока, като излезем от тинята на богоборчеството, виждаме безчислени красоти, там, където е Царството Небесно. Глава е Христос, а негови приятели са пророци, апостоли блажени, преподобни, мъченици и какви ли още не изящни цветя, всяко от които облагодатено до святост и ухаещо по различен начин. „По делата им ще ги познаете.” Те са живели на земята в кротост, милосърдие, чистота, миротворене, търпение, радост. Къде остана злобата? Спрямо тези примери тя изглежда жалка и невзрачна.
Като живо доказателство за висотите на добродетелта са всички жития на светиите. Когато ги четем, ние с удивление виждаме евангелският живот на дело и щастието, което се разнася в сърцата ни е особено. Щом само четенето им ни доставя такова удовлетворение, каква ли ще е самата светлина, с всички дарове на благодатта? Това е Христос, към Който се стремим.
Свети Серафим Саровски е един от тези велики праведници, чието житие ни облива с мир. В беседата му с мирянина Мотовилов ние научаваме видимо за този отрупан грозд, част от животворната лоза. Свети Серафим се помолва и двамата със събеседника му започват да светят по-силно от Слънцето в обедния си блясък. Мотовилов е в недоумение, но светията кротко обяснява, че в това се осмислят всички земни подвизи – живителната благодат.
Безспорен е контрастът между светлината и мрака. Така също се различава животът от смъртта. Животът е не просто телесното ни пребиваване, а и духовното, което е в Светата Троица. А смъртта е не само край на земното ни съществуване – ние умираме винаги, когато падаме в грях. Ето, че успоредно с видимия свят, действаме и в невидимия.
Нека бъдем благоговейни, защото чрез видимия свят можем да си осигурим невидимия. Чрез контрола над плътта, ще придобием Духа. Живеем в една плетеница – катерим се, падаме, ставаме, но по заръката на Христа, да дерзаем, защото имаме и свидетелството Му чрез свети Йоан: „И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.”