"Всичко, което е свързано с нашия хор, не го правя аз, а го прави Бог " - казва Йована Микич, диригент на Детския църковен хор „Бранко”, при катедралния храм на гр. Ниш, Сърбия. Тя е съпруга на свещеник. Баща й също е свещеник, както и брат й, а сестра й е омъжена за свещеник. Дирижирането не е нейното основно занимание. Йована е социолог, с диплома от философския факултет в Белградския университет, но когато завършва, не успява да си намери работа по специалността. Започва да се занимава с търговия. Сега има фирма и се занимава с международна търговия, но нейната любов е хорът „Бранко”. Това върши от любов и му посвещава всичкото си свободно време. И да няма свободно време, намира, за да се занимава с децата.
Има три дъщери. И трите пеят в хор "Бранко", така че времето посветено на хора е време, което посвещава и на тях по най-добрия според нея начин.
Хор „Бранко” носи името на големия сръбски поет Бранко Радичевич (1824-1853), живял в ХІХ в, умрял млад, но оставил забележително поетично творчество.
- От тогава ли съществува хорът, който Вие ръководите? Каква е неговата история? - питам я и тя оживено заразказва:
- Това е един от най-старите хорове в Сърбия. Той съществува вече 130 години без прекъсване, дори през войните, през времето на социализма и по време на натовските бомбардировки хорът винаги е славел Бога като църковен хор при катедралния храм на Ниш, където е средището на Нишкия митрополит. Преди 17 г. към него възниква и детският хор „Бранко”. Заедно, съставът на възрастните и детския, наброяват над 120 души. Репетират отделно, но на литургия пеят всички заедно.
- Това ли е основното предназначение на хора - участието в богослужението?
- Да. Репетираме три пъти седмично и всяка неделя и на празници пеем в храма, но участваме активно и в културния живот на града, на Сърбия и извън граница. Детският ни хор пътува много, участвал е на много фестивали и е лауреат на Международния фестивал за църковна музика в Хайновци (Полша), който се провежда ежегодно, където получихме първа награда. Гостували сме многократно в Гърция, както и в Австрия, в Италия... - популяризирали сме православната църковна музика в много страни. В България идваме за втори път. През 2009 г. една седмица гостувахме в Балчик по покана на Министерството на културата на Р България и всяка вечер изнасяхме концерти в двореца на кралица Мария.
- Какви са децата, които влизат в хора и как те постъпват в състава му?
- Децата могат да постъпят в хора при навършени 7 години и остават в него до навършването на 17 г.
- В състава на възрастните хористи ли преминават?
- Да. Нашите деца идват от различни училища и от различни среди. Интересното е, че повечето от тях не произлизат от религиозни и църковни семейства. Те идват от домове, в които не знаят нищо за Църквата и вярата. Имат някакъв порив, някакво желание да научат нещо, идват и заобикват хора, пеенето, храма... И под благослова на Майката Божия, се привързват към Църквата и остават в нея. Много момчета и момичета, които са дошли при мен в детския хор, сега са певци в хора на възрастните и продължават всеки ден да идват на литургия и да славят Бога.
- Ако не вярата, то какво привлича тези деца в хора?
- Целият град знае за нашия хор, те са чували за него и най-често идват водени от приятели. А когато едно дете дойде, то скоро след това довежда и брат си или сестра си, или свой съученик и приятел. Никога не сме обявявали прием на нови хористи - децата се водят едно друго.
- Гледах изпълнението на вашия хор и, как да кажа, струва ми се, че децата изглеждат по-различни от децата по улицата, лицата им са по-одухотворени, по-иконообразни? Има ли такова нещо, по-различни ли са децата от църковния хор от своите връстници и какво ги прави такива?
- Всички забелязват и се впечатляват от това - децата добиват някак ангелски лик. На тях много им се говори за Православието. На репетициите ние пеем, но винаги оставяме някакво време да им кажем нещо, да научат нещо за своята вяра, да научат какви трябва да бъдат, как трябва да се държат. В нашия хор децата се учат да пеят, но и се възпитават, и двете неща вървят паралелно. Заниманието с православна църковна музика, участието в богослуженията и в молитвата към Бога в песен преобразява душите им и това става видно за всички. Никой не може да слави Бога, както децата. Детското сърце е чисто, не омърсено от тежки грехове, и е нормално това да се изписва на техните лица. Когато пораснат и достигнат нашите години, е различно.
- Но тази благодат, която сега освещава душите им, вероятно ще ги съхрани и занапред.
- Така е. Ние можем да браним духовното здраве на нашите деца, като ги привеждаме в Църквата. И тук в България, и в Сърбия, и навсякъде над децата дебнат хиляди опасности, алкохол, наркотици... проблемите са едни и същи в целия свят, навсякъде децата може да се повредят. Ако не ги пазим, ако не им даваме истинска духовна храна, която да храни душата им, те ще търсят нещо друго. Ако нямат вяра, ще търсят суеверие, магия, нещо друго, което да запълни тази празнота, защото те са гладни. Както тялото е гладно за телесна храна, така душата е гладна за истинска духовна храна и като не я намира, ще яде каквото и да е. Затова е много важно децата да се привеждат в Църквата, да им се покаже къде е истинската храна за душите и те като я вкусят, ще я познават.
- Какво е сега положението с религиозното образование в Сърбия?
- Въведено е в училищата, но факултативно. Който иска учи религия, който не - ходи на гражданско възпитание. В Сърбия едва 30% от децата изучават Веронаука и повечето от децата, които идват при мен в хора, не са изучавали, но после това се променя. Такова е положението сега в нашите училища, но това би било малък проблем, ако в семейството децата се възпитават в православната вяра. Ако я няма поддръжката на семейството и то не насочи детето към изучаването на Веронаука, детето се колебае, лута се.
- Сигурно обаче сте имали не един случай, при който става обратното: децата да повлияят положително на своето семейство и те да го приведат в Църквата и до вярата?
- Това е обичайна ситуация - първо идват децата в хора и започват редовно да идват на богослужение, а после идват и неговите родители и семейството му. Това постоянно се случва при нашите деца - те да са учители и пример за своите родители във вярата.
- Вероятно и родителите забелязват благодатната промяна, която става в децата им и това окончателно ги убеждава, че децата им са на добро място?
- Болшинството от родителите не спират децата си да изучават Веронаука, не са против да идват при нас в хора и на църква, но нямат представа дали това им е потребно, или - не, но когато детето дойде, като че нещо се пробужда и в тях. Казват си: „ама чакай, та това дете не прави нищо лошо” - и приемат децата да ходят на хор и в църквата. Става чудо. И такива чудеса постоянно се извършват пред очите ми.
- Това Ви дава пълно основание всекидневно да благодарите на Бога, че се занимавате с тези деца, с хор „Бранко”.
- Точно така. Но всичко, което е свързано с нашия хор, не го правя аз, а го прави Бог.