Не виждаш ли ... сезоните отлитат
и зимата завършва всеки полет...
Смисъла в мъглата се разплита -
в нея само мислите говорят.
И сядаме с кафето ... мълчаливо.
Денят е просто гост ... и си отива.
Оставя нещо сладко ... и горчиво
и вдига тост за истината „жива”.
А утре по-лъжовно е от днес.
Днес имахме поне частица доблест.
Днес стъпкахме разбитото нощес
и с него построихме нови хора.
Днес истински пак бяхме, даже смели.
Днес искахме да бъдем по-добри.
Днес давахме назаем ... -„изглупели”-
не чакахме от никого пари.
Днес викахме промяна ... не в ума си
а тук, на този бряг, на този плаж.
Днес дадохме живот ... със мила дума.
Днес някой се засмя ... но без колаж.
Днес бяхме си красиви ... не по дрехи -
А по мисли, и идеи и мечти.
Днес нямаше пехоти и доспехи.
Днес бяхме просто аз и просто ти...
„Днес” беше един сън ... но идва утре
Дали ще можем „днес” да съградим?
Основи над основи над основи...
Пласт по пласт провалите броим...
И преди пръстта да ни зарови
Нека бъдем „днес”... поне насън ...