Възитан в благочестие, Йоаким
лъжовността на тоя свят презря,
богатство, благороден род остави
и се упъти към Света Гора.
Монашеския подвиг възревнувал
надмина той Атонските отци,
по божие внушение на Дунав
край Красен скална църква построи.
Дойде при него, даде му и злато
за манастира цар Иван Асен
и нямаше като свети Йоаким
духовно тъй високо извисен.
Избран за български архиепископ
за първи патриарх бе той признат,
когато в град Лампаск събор се свика
за Търнов – българският Цариград.
Кормилото на кораба църковен
държеше над житейските вълни,
начетен и призван за вожд духовен
със благослов земята осени.
Баща бе на сираци и на бедни,
осъдени спаси от царски гняв,
на света Петка мощите нетленни
пренеси клирът му от Епиват.
Пророчески светейшеят Йоаким
кончината си тиха предузна,
като велик светец до днеска тачим
закрилника на нашата земя.