Особено импозантна, благолепна, тържествена бе интронизацията на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит Неофит: възкачването му на високия подиум в центъра на храма, обличането му в златовезаните зелени патриаршески одежди, връчването на бялата епанокамилавка с молението: „Положи Господ на главу твою венец от каменей драгих, живота просил еси у Него, и даст ти долготу дни всегда, нине и присно и во веки веков” и на патриаршеския жезъл с думите: „Жезл сили послет ти Господь от Сиона и узриши благая Иерусалим вся дни живота твоего всегда, нине и присно и во веки веков”! Незабравими мигове за всички, станали свидетели на това събитие! Евангелското четиво за белезите на Добрия пастир, което патриарх Неофит така прочувствено прочете, че у никого не остана съмнение, че той е пратеник на „Пастира на пастирите” - Христос и няма да се поколебае да положи душата си за поверените му пасоми!
Особено затрогващи бяха двете молитви към Всеподателя Бога, които отправиха Сливенският митрополит Йоаникий за новият ни патриарх Неофит и молитвата, която отправи самият светейши патриарх.
Молитвата, произнесена от митрополит Йоаникий: „Велики и дивни Боже, Който управляваш всичко чрез Твоя премъдър и всеблаг промисъл, Който си създал и утвърдил Твоята Църква чрез светите апостоли; наставил си към спасение Твоите люде чрез великите светители и учители. Самият Ти, Всещедри Владико, си благоволил да избереш за Светейши патриарх и да поставиш начело на митрополитите и епископите на светата Българска православна църква Твоя раб, господин, господин Неофит. Запази го в благополучие заедно с неговото паство, удостой го с Твоята благост, украси го с всички Твои добродетели. Твоят благ Дух да го закриля през всички дни на неговия живот. Дарувай му власт да отсъжда и решава църковните дела. Та като извърви безпрепятствено пътя на това първосветителско служение на Тебе и като насочи душите на повереното му паство към спасение, неосъдително да застане пред Страшния Твой съд и да чуе Твоя блажен глас: „Влез в радостта на Господаря си“ (Мат. 25:21). Защото Ти си Бог вседържител и на Тебе, безначалния Отец с Единородния Твой Син и Всесветия благ и животворящ Твой Дух, въздаваме слава сега и винаги, и во веки веков."
И молитвата на Патриарха: „Всесилни Боже, Отче на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, Когото си поставил за Пастиреначалник на Твоята света Църква, Който избра Своите свети ученици и апостоли, от които ние, приемайки доброто познание, се просветихме чрез Твоя Свети Дух и се научихме да вярваме в Тебе. От тях, чрез приемството на благодатта на Светия Дух, съм поставен и аз недостойният Твой раб да ръководя духовното стадо на Българската православна църква, да наставлявам нейните членове към спасение и да ги приведа към Твоето Небесно Царство. Ти, Господи, Владико мой, настави ме в делата, за които си ме поставил, дай ми разум и ме насочвай в това велико и отговорно служение. Отвори устните на мен грешния и научи ме да се моля както подобава за всичко потребно. Ето, със страх заставам пред Тебе, предоставяйки на Твоята безкрайна милост моята смирена душа. Направлявай моя живот към тихо пристанище и ми покажи пътя, по който да вървя. Защото Ти си, Който управлява чрез слово всяка твар със силата на Твоята неизказана премъдрост. Дарувай дух на разум на моето незнание. Осени моите дела с дух на страхопочитание към Тебе. Обнови в моето сърце правия дух. Утвърди ме със силен дух против съблазните на моите мисли. Та, като съм наставляван всеки ден чрез Твоя благ Дух към полезни дела, да изпълня достойно Твоите заповеди. Нека ми бъде за спасение изпросената над мен Твоя благост. Всемилостиви Господи, дарувай Твоята щедрост на моето паство, за да го приведа към Твоите небесни селения, та всички ние с едни уста и с едно сърце да възхвалим Тебе, Единия Бог в Троица прославян – Отец, Син и Дух Светий, сега и винаги, и во веки веков.”
КАКВО ЗНАЕМ ЗА ПОСЛЕДОВАНИЕТО НА ИНТРОНИЗАЦИЯТА И ЗА ДВЕТЕ МОЛИТВИ
От най-дълбока християнска древност интронизацията се е свързвала със заемането от даден архиерей на поверената му катедра. Това ставало, като непосредствено след хиротонията, новоръкоположеният архиерей тържествено е поставян да заеме полагащото му се място, като седне на архиерейския трон в най-източната част на главния храм на неговата епархия, т. нар. „нагорно място” (става въпрос за синтрона - полукръгла каменна скамейка покрай стената на олтарната абсида, която навремето е била амфитеатрално разположена на няколко стъпала, като на най-високо сядал местният архиерей. Днес - заменена с преносими столове). Такова асоцииране на епископското служение с възкачването на катедрата или архиерейския трон възниква още в дохалкидонската история на Църквата. В Мураториевия канон (ІІ в.) се споменава „Църковната катедра на гр. Рим”, а Тертулиан (нач. ІІІ в.) говори за „апостолска катедра”.
Със заемането на катедрата християните от първите векове, по подобие на своите съвременници не християни, изразявали правото на новия архиерей да управлява, учи, отсъжда, свещенодейства. Първите свидетелства, че ръкополагането на епископа завършвало със заемането на катедрата му, са от ІІІ - ІV в. в житието на св. свещеномъченик Поликарп Смирненски, в Псевдо-Климентините и у св. Григорий Богослов и „Апостолски постановления” (380), като в „постановленията” изрично се споменава и специалният литургически термин за обреда на възкачването на епископ на престола му - интронизиране.
В следващите векове термините „интронизация” и „интронизирам” са широко разпространени във византийските паметници. В една или друга форма този обред присъства като част от чинопоследованието на архиерейската хиротония при повечето литургически традиции на Изток и на Зарад.
С времето, когато започнали да ръкополагат епископи не в собствените им епархии, а в патриаршеския катедрален храм, възниква нуждата да се извършва специален чин за възвеждането на вече ръкоположения архиерей на неговата катедра. Блаж. Симеон Солунски (+1421) описва този самостоятелен чин на архиерейска интронизация, който отчасти възпроизвежда последованието на самата епископска хиротония, извършваща се по време на св. Литургия веднага след „Трисветое”. След това първият и вторият по старшинство свещеници трикратно слагали архиерея да седне на неговия трон, като възгласяли „Достоин!” Следват многолетствия и отпуст, по-късно - трапеза и обиколка на новоинтронизирания архиерей с кон на поверения му град.
За някакви специални молитви в този чин блаж. Симеон не споменава, но в ръкопис от ХV в. (Ath.Dion.489) се описва интронизация в Александрийската патриаршия, в която такава молитва има. Тя също се извършва преди „Трисветое”. Започва със сядането на интронизирания на трона и четене над главата му на молитвата „Боже святый, приклонивый небеса...”. Следват многолетствия, възгласът „Яко свят еси...” и литургията продължава по обичайния си ред.
ПАТРИАРШЕСКА ИНТРОНИЗАЦИЯ
Очевидно под влияние на установената вече практика чинът на интронизацията да се извършва отделно от хиротонията, този обред бил възприет и в случаите, когато за предстоятели на поместни православни църкви били възкачвани вече облечени в архиерейски сан лица. В такива случаи възниквала нуждата от специален знак за встъпване на катедрата, въпреки че при епископското ръкоположение, което в началото изпълнявало тази роля, останал символическият чин на интронизация. Св. Симеон Солунски свидетелства, че по негово време интронизация за патриарх се извършвала както върху вече хиротонисан архиерей при избирането му за патриарх, така и върху избран за патриарх йерей или мирянин като част от епископската му хиротония.
Не са запазени свидетелства за наличието на специални моления при патриаршеската интронизация в константинополската традиция, докато в Александрийската църква над новоизбрания патриарх се произнасяли цял ред от специални молитви. В случаите, че на престола на Александрийската патриаршия се възкачвал не-архиерей, тези молитви се четели по време на хиротонията непосредствено преди интронизацията (Sinait.gr.974, 1510 г.). А когато на патриаршеския престол се възкачвала личност вече облечена в архиерейски сан, много от молитвите от чина на ръкоположението преминават в чина на интронизацията (Sinait.gr.1006, ХV в.).
В РУСКАТА ЛИТУРГИЧЕСКА ТРАДИЦИЯ
В руската традиция Московските митрополити през ХV-ХVІ в. заемали своите престоли по същия чин, както и епископите, но с повече тържественост. При това възвеждали интронизирания не на нагорното място, както е във Византийската традиция, а на архиерейския трон в центъра на храма.
При избора на патриарх Тихон, през 1917 г., архиепископ Кишиневски Анастасий и други участници в Поместния събор 1917-1918 г. съставили чин за интронизацията на новия патриарх. В основата му лежали древни александрийски и константинополски чинопоследования, а не използваните в Русия през 16-17 в. Чинът се извършвал по време на св. Литургия след „Трисветое”, както в константинополската традиция, но следвал средновековната александрийска традиция, при която възкачването на патриаршеския престол се съпровождало с много формули, основани на молитвословия от хиротонията и Кръщението, както и от специални за случая молитви, които подчертавали светостта и тържествеността на момента. По време на чинопоследованието преобличали патриарха в нови одежди, връчвали му две енголпия и нагръден кръст и му връчвали патриаршески жезъл.
При интронизацията на патриарх Сергий и на патриарх Алексий І чинопоследованието следвало друг порядък. То започва преди литургията с посрещането на патриарха и възкачването му на високо място в средата на храма, прочитането на акта за избирането му, връчването на патриаршеските инсигнии: бял кукол и посох. При възкачването на патриарх Алексий този чин бил украсен от две забележителни молитви (ЖМП1944,№12; ЖМП1945,№2), произнесени от старшия митрополит за новия патриарх и от самия патриарх: „Боже великий и дивний, премудрим и всеблагим Твоим промисл управляяй всяческая, создавий церков
Твою и святими апостоли утвердивий ю, великими же святительми и учительми устроивий люди Твоя, ко спасению...” След това започва литургията, а когато дойде време новоизбраният патриарх да се възкачи на горното място, той коленопреклонно пред Царските двери произнася: „Боже Всесильний, Отче Господа и Спаса нашего Иисуса Христа, Его же дал еси Пастиреначальника святей Твоей церкви...”
Именно това чинопоследование е използвано и пригодено за нашата реалност при интронизацията на Българския патриарх Кирил при възстановяването на Българската патриаршия на 8-10 май 1953 г. От протоколите на заседанията на Св. Синод, специалния брой на „Църковен вестник” и „Деяния на Третия църковно-народен събор”, които издава Синодално издателство, става ясно, че при интронизацията на патриарх Кирил са произнесени и двете специални моления, които отправят към Всеподателя Бога старшият митрополит и новоизбраният патриарх.
За разлика обаче от традицията в РПЦ, където интронизацията на новия патриарх се извършва в началото на светата Литургия, у нас това става след края на светата Литургия, отслужена в патриаршеския катедрален храм, по време на която в близост до катедралата - Синодната палата и залата на БАН - се провежда Църковният събор за избора на новия предстоятел на БПЦ.
По същото чинопоследование е извършена интронизацията и на приснопаметния Български патриарх Максим през 1971 г.
Същите две молитви се споменават в репортажа в бр. 19-22/1953 на „Църковен вестник”, за интронизацията на приснопаметния Български патриарх Максим, където четем: „Дядо Неофит предаде на Светейшия пастироначалник и жезъла на патриаршеската власт, като прочете за случая и една молитва. След като получи знаците на патриаршеското достойнство, Негово Светейшество падна на колене и в този свет момент за него, както и за всички, които го бяха заобиколили, той прочете специална молитва, отправена към Всеподателя Бога, към много милостивия наш Иисус Христос, за да му дари крепки сили да пази православната бащина вяра и да носи всички тягости и всяко бреме на всенародното му пастирско служение”.
При подготовката за интронизацията на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит двете молитви, които произнасят митрополитът по старшинство и новоизбраният патриарх, бяха преведени от църковнославянски език на новобългарски от проф. д-р Георги Попов, което ги направи разбираеми за присъстващите и дълбоко въздействащи.
Новост по време на тази интронизация бе и това, че когато новоизбраният светейши патриарх даде своя първи първосветителски благослов, като се обърна последователно на изток, запад, север и юг, прозвуча специално съставената „Възхвала на Българския патриарх” с църковнославянски текст, като според Устава на БПЦ-БП, към „Святейшему богопроизведенному патриарху святейшия Церкве Болгарския” бе прибавен и текстът „досточтимому митрополиту святейшия митрополии Софийския”, и завършва с думите „нам же отцу и Святейшему владыце: Многая лета”. Музиката на това песнопение е дело на прот. Кирил Попов, диригент на Софийския свещенически хор и църковен композитор.
Като заключение можем да кажем, че днес, както и през вековете, чинопоследованията за интронизация на предстоятелите на различните поместни църкви имат свои различия и специфични особености. Но у всички тях се е запазил изначалният смисъл на този акт - видимо, осезаемо, в присъствието на духовенството и миряните, светските управници, представителите на другите поместни православни църкви и на различните слоеве на обществото да свидетелстваме: това е новият Предстоятел на нашата Църква, това е избраникът Божий и по достойнство пръв наш духовен отец!