Скъпи отци, братя и сестри! Ние често забравяме, че Църквата, продължавайки служението на Спасителя, е призвана да носи изцеление на хората. От първите дни на съществуването си християнската община била община на изцелението. И днешното четиво от Евангелието от Марк (Мк. 2:1-12) ни помага да разберем защо Църквата продължава това велико служение.
Апостол Марк разказва как Господ изцелил парализирания човек, когото донесли в дома, където Той проповядвал. Неговите близки, нямайки възможност да влязат в помещението, демонтирали покрива (защото покривите на Изток по това време, пък и днес ги правят плоски) и, спуснали носилката с този нещастен човек в стаята, където бил Спасителят, молели Го за изцеление.
Господ не просто изцелява този парализиран човек. Той казва удивителните думи: „Прощават ти се греховете”. Присъстващите фарисеи, призвани да улавят всяка дума на Спасителя, за да Го обвинят в нарушение на закона, тутакси възнегодували и казали: „Как може този човек да прощава грехове?” Но Господ разрушава това лицемерно благочестие с една фраза: „Кое е по-лесно да кажа: „прощават ти се греховете” или да кажа: „стани, вземи одъра си и ходи”? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт да прощава грехове, тебе казвам: стани, вземи одъра си и ходи”. И парализираният се изцелил, по видим начин доказал силата на Бога да изцелява хората, а следователно, и да прощава грехове.
Каква връзка съществува между греха и болестта? На тази тема размишлявали мнозина водещи отци на Църквата и богослови. Ще ви приведа думите на свети Макарий, митрополит Московски, който, размишлявайки за връзката на болестта с греха, писал: „Грехът посял семената на болестта в човешката природа и тези семена се предават от родителите на децата”. Но болестта не е наказание за греха. Болестта е призвана да покаже безобразието на греха, неговата пагубност за човека. Действително, Бог е създал човека съвършен, безгрешен. Ако нямаше грях, не би имало никакви болести. Болестта не била създадена от Бога - болестта е проява на действия, разрушаващи Божия замисъл за човека. Болестта е непосредствена проява на поразената от греха природа на човека.
Всеки от нас страда от болести, и за всеки човек - и за болния, и за този, който съзерцава неговото страдание, - болестта е очевиден факт. Почти няма човек, който да се съмнява в това и сам никога да не е боледувал; а ако, има някой, който да се отличава с прекрасно здраве, то за него би било полезно да пребивава в болница, да посети страдащи и умиращи. Но страданията не са Божия замисъл за човека. Всичко това е резултат от помрачението на човешката природа от греха, който е посял, по думите на свети Макарий, семената на болестта в човешката природа.
Още по-малко очевидно за човека, особено за съвременния, е действието на греха и самият грях. Почти на всеки свещеник се е случвало да срещне хора, които, идвайки на изповед, казват: „Аз не съм грешен в нищо, нямам никакъв грях”. Само дългата и усърдна работа на духовника с такъв човек може да му помогне да разбере своето заблуждение и да види извършените от него грехове. Семената на греха присъстват в нашата природа и произрастяват с нашето свободно и разумно съучастие. В извършването на греха участва всеки човек – със своята свободна воля, със своя разум. Семето прораства под въздействието на тези благоприятни условия, които ние създаваме, откривайки сърцето си, своя разум срещу греха. И ако за съвременния човек не е очевидна опасността, смъртната опасност от греха, то болестта е физически отобраз на духовния безпорядък, на духовната болест, каквато представлява грехът. Взри се в болестта и ще видиш физическото отражение на душевната болест, ще видиш и ще се докоснеш до физически изразеното безобразие на греха.
Свети Макарий казва, че болестта не трябва да се възприема като грях. Ние знаем, че на друго място в Евангелието се разказва за изцелението на слепородения (Ин. 9:1-7). Питат Спасителя: „Той ли е съгрешил или родителите му? Защо той е наказан?” И Господ отговаря: „Той не е наказан - нито заради родителите му, нито заради себе си; но това се е случило, за да се яви върху него Божията слава”. И ние знаем, че Господ е изцелил тази болест, явявайки славата Си.
И така, физическата болест присъства в света като физически отобраз на духовната болест. Защото истинското изцеление на човека може да стане само тогава, когато той се освобождава от греха. Ние знаем какви забележителни резултати днес постига медицината, знаем колко успешно се изцеляват - медикаментозно, хирургически - много болести, така че на мнозина им се струва: ще настъпи време, когато болестта ще си тръгне. Обаче физическата болест не ще изчезне никога и за това днес говорят учените, които наблюдават появата на нови болести, в това число породени от съвременното ниво на научно-техническото развитие на човешката цивилизация.
Болестта е видим, физически отобраз на духовната болест. Само осъзнали тази вътрешна връзка между духовното и физическото в човека, ние ще можем да разберем, колко важно е вътрешното, духовно измерение на нашия живот за пълнотата на човешкото битие. Не може да има щастие в живота, поробен от греха. И когато ние извършваме грях, за да намерим някакво човешко щастие, когато ние измамваме някого, когато ние устройваме своето собствено щастие върху нещастието на другия, както понякога става в семейния живот, ние трябва да помним: грехът никога не довежда човека до щастие. В края на краищата, рано или късно, се извършва Божият съд и човек бива наказан за своите прегрешения.
Днешното Евангелско четиво ни открива тази тайна на взаимовръзката между духовното и физическото, душата и тялото, греха и болестта. Открива я не с човешка мъдрост, не със способността на човешкия ум да проникне в същността на нещата, а със самото слово Божие: „Кое е по-лесно да кажа: вземи одъра си и ходи? или: прощават ти се греховете?” И Господ, простил греховете на парализирания човек, го изцелява и от физическата болест.
Нека днешното Евангелско четиво ни помогне да разширим хоризонта на своето виждане за всичко това, което става в нашия личен, семеен, обществен, живот. Нека Господ ни помогне да видим всичко това, което става днес с човешкия род. И, може би, словото на Църквата, повтарящо думите на Спасителя „покайте се, защото се приближи Царството Божие” (вж. Мат. 4:17), ще достигне тогава човешките сърца и ще помогне на тези, които слушат и възприемат това слово, да преодолеят тежестта на греха и с това сами да укрепят своето душевно здраве, заедно с телесното. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев