Втората подготовителна неделя към Великия Пост се нарича Неделя на Блудния син. Днес се чете тази, известна на всички, притча от Евангелието. Притчата – това не е просто разказ или повествование – това е поучение. В милосърдния баща ние виждаме нашия Отец Небесен, Чието милосърдие е безгранично, безпределно, безкрайно и непостижимо за нас немощните и неразумни човеци. По-малкият син поискал от баща си своята част от имането и се отделил от баща си, напуснал бащиния дом, където той бил сит, облечен и стоплен от вниманието, грижата и любовта на баща си.
Някъде в далечна страна, прекарвайки времето разпътно, той похарчил всичко и се оказал беден и гладен. Опомнил се, той решава да се върне при баща си и да помоли да го приеме като последен роб, не считайки себе си достоен вече да се нарече син. И баща му не го прогонва, което би било справедливо, може би, по нашите разбирания, а го приема в своите обятия като любим син. Той сам отива към него да го посрещне, без да дочака той да влезе в дома. Той иска да донесат достойни одежди, да го обуе в най-добрите обувки и да му надене на ръката пръстен като знак на синовството.
От това е видно, че бащата оставал все така любящ баща и тогава, когато той малкият му син живял в неговия дом; и тогава, когато си тръгнал от него; и тогава, когато той водел блуден живот, разпилявайки получената част от бащиното имане; и тогава, когато той бил в нищета и гладен пасял чуждите свине; и тогава, когато той се завърнал с разкаяние. Бащината любов не се променяла. Така и нашият Отец Небесен обича всички нас с неизменната Си Божествена любов.
Ние всички се уподобяваме на блудния син. Всички ние сме блудни синове и блудни дъщери. Да бъдеш блуден син – не е задължително да живееш с блуднички и блудници. Макар и в това да сме грешни. Колко наши православни хора живеят съпружески живот без благословение от Църквата, без венчание. А за съвременната младеж даже се счита за нормално незаконното съпружество, фактически съжителство, което винаги е било посрамващо, а сега се счита за нормално. Така грехът става норма. А Църквата учи, че „блудници няма да наследят Царството Божие”. А колко и след венчанието се развеждат. И до това довежда същият този грях на блудството. Ако не в постъпките, в мислите, в желанията, в нецеломъдреното поведение. И колко неразведени семейства страдат от това. А какви са последствията от сексуалната революция и сексуалното просвещение – фактически разтления и развращения. Блудството – това е отрова за душата и мерзък грях пред Бога. Човек сам вреди на себе си, на своето здраве и се лишава от вечен живот с Бога.
Но блудството – това не е само нецеломъдрие. Блудство, да блуждаеш, да се заблудиш – това е дума от един корен. Да бъдеш блуден син – това значи да се заблудиш, да кривнеш от правилния път, да живееш неправилно, да излезеш от бащиния дом. За всички нас бащиният дом е нашата вяра, нашата Църква. Не оставяме ли ние своя дом, не заминаваме ли ние в чужда страна? Винаги ли ще останем верни чада на Църквата? Църквата е определила пости. Винаги ли ги спазваме? Даже еднодневните пости не всички ги спазват, макар всички да знаят, че в сряда Юда е предал Христос, а в петък са разпнали Христос. А многодневните пости? Как, казват, може ли целият пост да издържиш? Но който не пости, той не познава духовната радост.
Църквата е установила празници. Винаги ли ги почитаме? Ако ги почитахме, бихме се причастявали на всички големи празници, към което настойчиво ни призовава Църквата. За това пък празнуваме чуждите на православието и нетрадиционни за нашия народ празници. Народ, празнуващ чужди празници – това е поробен народ. Ето нашата свобода.
Църквата е предвидила правила. Винаги ли ги изпълняваме? Ето в притвора на нашия храма вис обява за това, че в храма може да се палят свещи, закупени в нашата канаския, тогава това е жертва за храма и от Бога се възприема като жертва. И такава свещ гори на свещника като символ на нашата вяра, на нашата жертва, на нашата молитва. Но се намират такива хора, и даже наши енориаши, които донасят със себе си свещи, купени на килограм и ги поставят на свещника. За кого е такава жертва? – за печалбарите и предприемачите, а за храма какво? – дим и сажди. На Бог не е нужна такава свещ, ако се нарушава църковния порядък.
Така верни чада на Църквата ли сме или блудни синове и дъщери? От Бога са ни дадени таланти и способности за благодетелен живот, за обработване на Нивата Христова, за съработничество с Христа Спасителя в лоното на нашата православна Църква, в дома на нашия Отец Небесен. Но ние като блудният син „в страна далечна” прахосваме сили и време в разпътен бездуховен, безполезен живот.Но притчата за блудния син ни дава надежда и утешение. Тя ни напомня, че и нас ни очаква Небесният Отец, че Неговата Божествена любов към нам е неизменна и винаги Господ е готов да ни приеме в Своите обятия. Ние трябва само да дойдем в себе си, да се опомним, да осъзнаем своето положение на блуден син, за това и са ни дадени предстоящите дни на Великия Пост, за да се върнем в своето синовно достойнство, считайки себе си за недостойни и от цялата си душа да произнасяме молитвата: Отче наш... да се свети Твоето име, да бъде Твоята воля. Амин.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев