Кога трябва да празнуваме деня на будителите

8.jpg

Пър­во­то не­о­фи­ци­ал­но чес­т­ва­не на праз­ни­ка би­ло осъ­щес­т­ве­но през 1909 г. в Плов­див. По-къс­но, след зло­по­луч­ния край на Пър­ва­та све­тов­на вой­на и по­не­се­на­та Вто­ра на­ци­о­нал­на ка­тас­т­ро­фа, нас­тъ­пил на­ци­о­на­лен пог­ром, ду­шев­на раз­ру­ха и все­на­род­на пок­ру­са. За бъл­гар­с­ко­то об­щес­т­во рух­на­ли въз­рож­ден­с­ки­те иде­а­ли и на­ли­це би­ла ре­ал­на зап­ла­ха от раз­па­да­не на на­ци­о­нал­на­та ни цен­нос­т­на сис­те­ма. Ето за­що на 13 де­кем­в­ри 1922 година ХIХ обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние при­е­ло За­кон за до­пъл­не­ние на За­ко­на за праз­ни­ци­те, съг­лас­но кой­то “Пър­ви но­ем­в­ри да се праз­ну­ва ка­то все­на­ро­ден праз­ник на зас­лу­жи­ли­те бъл­га­ри... Да ста­не един пос­то­я­нен на­ци­о­на­лен праз­ник в па­мет на всич­ки тру­же­ни­ци за бъл­гар­с­ко­то на­ци­о­нал­но­ и прос­вет­но-кул­тур­но въз­мог­ва­не и пре­ус­пя­ва­не на бъл­гар­с­кия на­род”.

Пред­ло­же­ни­е­то за но­вия праз­ник нап­ра­ви­ло пра­ви­тел­с­т­во­то на Алек­сан­дър Стам­бо­лийс­ки на 31 ок­том­ври 1922 г. по идея на то­га­ваш­ния ми­нис­тър на на­род­но­то прос­ве­ще­ние Сто­ян Омар­чев­с­ки. В мо­ти­ви­те към за­ко­на че­тем: “Доп­ре­ди вой­на­та об­ра­зо­ва­ни­е­то и въз­пи­та­ни­е­то в на­ши­те учи­ли­ща бе на­со­че­но към ед­но пла­но­мер­но и сис­тем­но раз­ви­тие всред уча­ща­та се мла­деж на на­ци­о­нал­ни и оте­чес­т­ве­ни доб­ро­де­те­ли, от ед­на стра­на, и на граж­дан­с­ки и кул­тур­ни, от дру­га. Лю­бов и по­чит към ста­рин­но бъл­гар­с­ко­то, бла­го­го­ве­ние пред дей­ци­те и стро­и­те­ли­те на на­ше­то на­ци­о­нал­но ве­рую, ста­ра­ние и съ­рев­но­ва­ние към доб­ро­то и ху­ба­во­то, ув­ле­че­ние към иде­ал­но­то ­ бя­ха ми­ли, сим­па­тич­ни яв­ле­ния, ко­и­то със сво­я­та същ­ност трог­ва­ха и пра­ве­ха жи­во­та при­я­тен, съ­дър­жа­те­лен и ви­со­ко ос­мис­лен.

Тия доб­ро­де­те­ли, на­саж­да­ни в ду­ши­те на по­ко­ле­ния в продъл­же­ние на це­ли де­се­ти­ле­тия, би­до­ха раз­к­ла­те­ни от от­ри­ца­тел­ни­те ре­зул­та­ти на вой­на­та, пре­ди всич­ко в са­мо­то об­щес­т­во, а от­там ­ и от­ра­же­ни­е­то на от­ри­ца­тел­ни­те про­я­ви всред уча­ща­та се мла­деж. Пос­лед­на­та се ув­ле­че по все­кид­нев­но­то, за­ба­ви­тел­но­то и ле­ко­то в жи­во­та; вол­ност, без­г­ри­жие и ле­ко­мис­лие об­ла­да­ха ду­ши­те им и ле­ка-по­ле­ка тя се от­да­ле­чи от цен­но­то и съ­щес­т­ве­но­то в жи­во­та и ми­на­ло­то. А в по­лум­ра­ка на на­ше­то ми­на­ло се от­к­ри­ват го­ле­ми­те фи­гу­ри на ре­ди­ца ве­ли­ки бъл­га­ри, ко­и­то с не­о­бик­но­ве­но­то ув­ле­че­ние и с ед­на за­вид­на са­мо­по­жер­т­во­ва­тел­ност са слу­жи­ли на своя на­род; ко­и­то не са по­жа­ли­ли ни си­ла, ни мла­дост, за да по­ло­жат ос­но­ви­те на на­шия кул­ту­рен и по­ли­ти­чес­ки жи­вот. От Па­и­сия на­сам до на­ши дни се ре­дят свет­ли­те и лъ­че­зар­ни об­ра­зи на го­ле­ми кул­тур­но-об­щес­т­ве­ни дей­ци, да­леч­ни и близ­ки стро­и­те­ли на съв­ре­мен­на Бъл­га­рия.”

От 1 но­ем­в­ри 1923 г. с указ, под­пи­сан от цар Бо­рис III, де­нят бил обя­вен за об­що­на­ци­она­лен праз­ник в па­мет на зас­лу­жи­ли­те за Оте­чес­т­во­то си бъл­га­ри. Нес­лу­чай­но за Ден на на­род­ни­те бу­ди­те­ли се при­е­ла не просто ка­лен­дар­на­та да­та 1 но­ем­в­ри, а по­не­же на то­зи ден (спо­ред то­га­ваш­ния Гри­го­ри­ан­с­ки ка­лен­дар) се праз­ну­ва пре­по­доб­ни Йо­ан (Иван) Рил­с­ки Чу­дот­во­рец, кой­то се по­чи­та ка­то пок­ро­ви­тел на бъл­гар­с­кия на­род. Цел­та на праз­ни­ка би­ла да се прос­ла­ви де­ло­то на св. Иван Рил­с­ки, на све­ти­те бра­тя Ки­рил и Ме­то­дий, на Йо­ан Ек­зарх, на св. Ев­ти­мий, пат­ри­арх Тър­нов­с­ки, на слав­ни­те въз­рож­ден­с­ки дей­ци: пре­по­доб­ни Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки, св. Соф­ро­ний Вра­чан­с­ки, д-р Пе­тър Бе­рон, Ва­сил Ап­ри­лов, Ге­ор­ги Ра­ков­с­ки, Ва­сил Лев­с­ки, Хрис­то Бо­тев и на още де­сет­ки дей­ци на прос­ве­ще­ни­е­то и на­ци­о­нал­но-ос­во­бо­ди­тел­но­то дви­же­ние.

По на­реж­да­не на Ми­нис­тер­с­т­во­то на на­род­на­та прос­ве­та в сто­ли­ца­та но­ви­ят праз­ник бил от­п­раз­ну­ван за пър­ви път дос­та тър­жес­т­ве­но на 1 но­ем­в­ри 1922 г. В ка­тед­рал­на­та цър­к­ва “Св. Не­де­ля” ли­тур­ги­я­та от­с­лу­жил Ох­рид­с­ки­ят мит­ро­по­лит Бо­рис. След от­пус­та на ли­тур­ги­я­та той про­из­не­съл мно­го съ­дър­жа­тел­на про­по­вед за св. Иван Рил­с­ки ­ кой е бил той; срав­нил днеш­на­та епо­ха с она­зи и под­чер­тал сход­ни­те мо­мен­ти в тях. Дал ха­рак­те­рис­ти­ка на дей­ци­те на на­род­на­та прос­ве­та и въз­раж­да­не ка­то са­мо­от­вер­же­ни и без­ко­рис­т­ни во­ди­те­ли на бъл­гар­с­кия на­род по за­ве­та на св. Ива­на: “С Бо­га нап­ред! С Бо­га към но­ви въз­хо­ди! С Бо­га и ви­на­ги с Бо­га към прос­ве­та и доб­ро, към твор­чес­т­во в жи­во­та!” В края на сло­во­то си той из­тък­нал от как­ви на­род­ни дей­ци се нуж­дае днес бъл­гар­с­ки­ят на­род за сво­я­та об­но­ва и доб­ри бъд­ни­ни.

След то­ва из­вър­шил па­ни­хи­да за “бла­же­но­по­чи­на­ли­те ро­до­лю­би­ви дей­ци, пот­ру­ди­ли се за бла­го­то и пол­за­та на св. Бъл­гар­с­ка цър­к­ва, за прос­ве­та­та и въз­раж­да­не­то на бъл­гар­с­кия на­род”. След па­ни­хи­да­та, съг­лас­но прог­ра­ма­та под на­роч­но нап­ра­вен сен­ник на пло­ща­да пред цър­к­ва­та бил из­вър­шен бла­го­дар­с­т­вен мо­ле­бен към Бо­га за ми­лост­та и бла­го­де­я­ни­я­та Му към бъл­гар­с­кия на­род. На мо­ле­бе­на при­със­т­ва­ли ми­нис­тъ­рът на прос­ве­та­та Сто­ян Омар­чев­с­ки с пер­со­на­ла на ми­нис­тер­с­т­во­то, жи­ви­те цър­ков­но-на­род­ни дей­ци, меж­ду ко­и­то д-р Хрис­то Стам­бол­с­ки. Пло­ща­дът бил пре­пъл­нен от уче­ни­ци и го­ля­мо мно­жес­т­во на­род.

Праз­ни­кът на на­род­ни­те бу­ди­те­ли сред бъл­гар­с­ка­та ко­ло­ния в Ца­риг­рад за пръв път бил от­п­раз­ну­ван по най-тър­жес­т­вен на­чин през 1923 г.; то­га­ва ед­нов­ре­мен­но е бил и хра­мо­ви­ят праз­ник на ек­зар­хийс­кия па­рак­лис “Св. Иван Рил­с­ки” в квар­тал Шиш­ли. Сут­рин­та в па­рак­ли­са има­ло ар­хи­е­рейс­ка ли­тур­гия, от­с­лу­же­на от Ве­леш­кия мит­ро­по­лит Мелетий. На нея при­със­т­ва­ли ­ уп­рав­ля­ва­щи­ят ле­га­ци­я­та ген. То­дор Мар­ков, ге­не­рал­ни­ят кон­сул Ата­нас Яра­нов, д-р Пе­тър Ла­за­ров от Бъл­гар­с­ка­та бол­ни­ца и др. Про­по­вед про­из­не­съл ар­хим. д-р Ан­тим Ши­ва­чев.

След цър­ков­ния от­пуст има­ло ли­те­ра­тур­но ут­ро, на ко­е­то пял уче­ни­чес­ки хор с ди­ри­гент Бой­чев (учи­тел от бъл­гар­с­ко­то учи­ли­ще “Ек­зарх Йо­сиф I”), а учи­те­лят Ив. Д. Стой­нов из­не­съл ед­на ху­ба­ва и съ­дър­жа­тел­на сказ­ка за бъл­гар­с­ки­те дей­ци в Ца­риг­рад. В края на ут­ро­то го­во­ри­ли мит­ро­по­лит Ме­ле­тий и ге­не­рал Мар­ков.

А ето как е бил чес­т­ван праз­ни­кът на на­род­ни­те бу­ди­те­ли през 1924 г. в сто­ли­ца­та. Пър­во би­ла от­с­лу­же­на ли­тур­гия в но­во­ос­ве­те­ния храм-па­мет­ник “Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки” от Лев­кийс­кия епис­коп Вар­ла­ам. След то­ва на пло­ща­да бил от­с­лу­жен мо­ле­бен от Плов­див­с­кия мит­ро­по­лит Мак­сим, на­мес­т­ник-пред­се­да­тел на Св. Си­нод. На праз­ни­ка при­със­т­ва­ли министър-пред­се­да­те­лят проф. Ал. Цан­ков, ми­нис­т­ри, пред­с­та­ви­те­ли от Дво­ре­ца, на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли, об­щес­т­ве­ни­ци, уча­ща­та се мла­деж от всич­ки сто­лич­ни учи­ли­ща. Крат­ка реч за зна­че­ни­е­то на праз­ни­ка про­из­не­съл г-н Сто­я­нов, пре­по­да­ва­тел от Учи­тел­с­кия ин­с­ти­тут. След то­ва учи­те­ли и уче­ни­ци ма­ни­фес­ти­ра­ли по глав­ни­те сто­лич­ни ули­ци, пе­ей­ки пат­ри­о­тич­ни пес­ни.

А в офи­ци­ал­ния орган на БПЦ “Цър­ко­вен вес­т­ник”, бр. 38 от 13 но­ем­в­ри 1926 г., бъ­де­щи­ят ака­де­мик проф. д-р про­то­йе­рей Иван Го­шев пи­сал: “Пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни мал­ци­на си спом­ня­ха за на­род­ни­те бу­ди­те­ли, а още по-мал­ко бя­ха оне­зи, ко­и­то взи­ма­ха учас­тие в праз­нен­с­т­ва­та, ус­т­рой­ва­ни в тях­на чест. Оба­че пос­лед­ни­те на­ци­о­нал­ни ка­тас­т­ро­фи ни на­ка­ра­ха да се стрес­нем и да хвър­лим пог­лед на слав­но­то ни ми­на­ло, за да тър­сим там опо­ра за на­шия на­род. В то­ва ми­на­ло ние на­ме­рих­ме заб­ра­ве­ни­те ве­ли­ки на­род­ни бу­ди­те­ли и в тях­на чест пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни бе оп­ре­де­лен спе­ци­а­лен ден за прос­ла­ва. И без пре­у­ве­ли­че­ние мо­жем да ка­жем, че 1 но­ем­в­ри, де­нят на на­род­ни­те бу­ди­те­ли, днес е един от най-го­ле­ми­те на­ци­о­нал­ни праз­ни­ци.”

По пред­ло­же­ние на Съ­ю­за на уче­ни­те в Бъл­га­рия той ста­на и Ден на уче­ни­те, за­що­то пър­ви­ят акт на бъл­гар­с­ка­та дър­жав­ност всъщ­ност е от­пре­ди Ос­во­бож­де­ни­е­то и е свър­зан със съз­да­ва­не­то на ор­га­ни­зи­ра­на­та бъл­гар­с­ка на­у­ка ­ на Бъл­гар­с­ко­то кни­жов­но дру­жес­т­во (1869 г.), ко­е­то през 1911 г. със за­кон бе­ше пре­и­ме­ну­ва­но в Бъл­гар­с­ка ака­де­мия на на­у­ки­те. И за­що­то на­у­ка­та, за­ед­но с Цър­к­ва­та и учи­ли­ще­то, всъщ­ност под­гот­вя про­буж­да­не­то на бъл­гар­с­ка­та на­ция и съз­да­ва­не­то на но­ва­та ни дър­жа­ва. Пък и днес на уче­ни­те се дъл­жи фак­тът, че в об­ласт­та на ду­хов­ност­та и на поз­на­ни­е­то Бъл­га­рия от­дав­на има сво­я­та ев­ро­пейс­ка и све­тов­на кон­вер­ти­ру­е­мост и от­дав­на е част от об­що­то ев­ро­пейс­ко прос­т­ран­с­т­во.

Но при въ­зоб­но­вя­ва­не­то на праз­ни­ка бе­ше до­пус­на­та ед­на важна греш­ка. Да­ли по­ра­ди не­дог­леж­да­не, или по­ра­ди ате­ис­тич­ното въз­пи­та­ние той бе­ше ме­ха­нич­но пос­та­вен отново на 1 но­ем­в­ри, без да се взе­ме пред­вид об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че в края на 1968 г. БПЦ пре­ми­нава от Гри­го­ри­ан­с­кия към Но­во­ю­ли­ан­с­кия ка­лен­дар и по то­зи на­чин праз­ни­кът на пре­по­доб­ни Йоан Рил­с­ки се пре­мес­ти от­но­во на 19 ок­том­в­ри ­ та­ка как­то е бил ве­ко­ве на­ред до 1916 г. Та­ка че се­га Денят на будителите е отделен от деня на св. Йоан Рилски. Същото е и с , както и праз­ну­ва­ме един “ялов” праз­ник, по­доб­но е по­ло­же­ни­е­то и с деня в който честваме па­мет­та на сла­вян­с­ки­те прос­ве­ти­те­ли све­ти­те бра­тя Ки­рил и Ме­то­дий 11 май, и Де­ня на бъл­гар­с­ка­та прос­ве­та и кул­ту­ра и на сла­вян­с­ка­та пис­ме­ност – празнуван на 24 май, по Григорианския календар, както и със студентския празник на 8 декември, който би трябвало да се празнува в деня на св. Климент Охридски, честван сега на 25 ноември!