Архиепископ Серафим Соболев е уникална личност в духовния живот на Българската православна църква, на Руската православна църква, можем да кажем без притеснение - на Вселенското православие. Личност, която в едни не леки години от по-новата история на светата Църква пребивава не някъде другаде, а именно в града на Божията Премъдрост -София, столицата на нашата родина. Човек не би могъл да обхване толкова широк и дълбинен духовен живот, но едно може да се каже със сигурност: огромното почитание на българите към архиепископ Серафим Соболев в нашата съвременност е реален факт.
Криптата на храма-подворие на Руската православна църква „Св. Николай”, където е погребан архиепископ Серафим Соболев, е място, където ежечасно, ежеминутно даже, всеки ден Господен преминава множество народ със своите просби, със своите молитви, със своите въжделения.
Като се връщам 20 години назад, във времето, когато започна моето обучение в Софийската духовна семинария и после в Богословския факултет, във всички важни решаващи моменти от моя живот като съзнателен християнин и обучаващ се в нашите богословски учебни заведения, аз съм прибягвал към молитвите на архиепископ Серафим Соболев. Винаги, когато съм пристъпвал там, където е гробът му, където са прекрасните образи на преп. Йоан Рилски, на преп. Серафим Саровски, на преп. Сергий Радонежки и оня псаломски стих, който свидетелства, че упованието от рождението на архиепископа е Сам Бог, съм имал абсолютното убеждение в дръзновението на владика Серафим пред Бога. Аз приех монашески постриг в един скромен софийски манастир, посветен на св. архангел Михаил, известен като Кокалянски манастир.
Когато комунистическата власт в България е припозната от комунистическата власт в Русия, има една договореност между двете страни, благодарение на която вместо един малък манастир в Ямбол, във владение на Руската църква е отдаден древният Кокалянски манастир, който се намира в околностите на София. Така в Кокалянския манастир се населва руско братство и там до днес са гробовете на някои от руските братя-монаси. Архиепископът е посещавал светата обител, тази скрита в планината духовна обител с повече от 1000-годишна история. Той намирал там и прибежище, и утеха.
Ставайки брат на тази обител, аз, в своите духовни търсения, се насочих към молитвеното застъпничество и прибежището на архиепископ Серафим Соболев. Тази духовна приемственост е свързана с това, че моят духовен старец, блаженопочиналият архимандрит Назарий (Терзиев), който беше изповедник на доста хора в България, имаше духовна връзка с приснопаметния Левкийски епископ Партений - един човек с висок духовен ръст, много допринесъл за духовния живот на Българската православна църква с написването на службите на всички български светии, на сборника служби, посветени на преп. Йоан Рилски Чудотворец, химнограф, блестящ архиерей - при когото архим. Назарий се е изповядвал.
От моя старец знам, че цялата строгост към самия себе си и същевременно снизходителността към всички ближни, характерна за Левкийския епископ Партений, той дължал на духовната възприемчивост, духовното ръководство и безукорен пример във всичко на архиеп. Серафим Соболев.
Потвърждение за този величествен духовен ръст на архиеп. Серафим ние виждаме и в едно съвсем реално действие на Божията благодат и след смъртта на този духовник, 65 години след неговата смърт. Няма молитва нечута, няма въздихание, което да не е утешено, сълза да не е пресушена на мястото, където е гробът на владика Серафим.
Човек може да почувства това и да го изрази чрез слово само когато преживее макар и малко, в кратките моменти, когато влиза в съприкосновение с това благодатно място, което българският народ почита с признателност, като отдава нужната духовна почит към покойния архиепископ.
Вглеждайки се в духовния път и израстването на архиеп. Серафим Соболев, няма как да не отбележим духа на преп. Варнава Гетсимански, онзи благодатен старец от скита на Троицко-Сергиевата лавра, благодатното общение на архиеп. Серафим Соболев с Йоан Кронщадски, духовната му връзка с преподобното старчество на Оптинската пустиня, на строгите старци преп. Мойсей, преп. Леонид, както и връзката му с епископ Димитрий Вашиливидзе, архиеп. Кримски, който вече е канонизиран. Благодарение на тази духовна приемственост, на духовното израстване на владика Серафим в това общуване с тези дивни Божии угодници ние чувстваме, въпреки изминалите години, архиепископ Серафим така близък на сърцата ни. Плод на неговите духовни трудове, на умноделанието му са и неговите вдъхновени проповеди и цялото му пастирско служение.
И днес, когато ги няма нашите старци Левкийски епископ Партений и архим. Назарий, честването на тази 65-годишнина ни припомня онзи дивен образ с разпуснатите бели коси и прекрасна осанка на един руски архиерей, който по силата на промисъла Божий и на различни обстоятелства пребивава на българска територия немалко време, за да ни поддържа постоянно духовно будни.
Неговите духовни чеда, като епископ Партений, архимандрит Пантелеймон, отец Всеволод Шпилер, архимандрит Серафим Алексиев и техните многобройни духовни чеда и духовно наследство, са оказали решаващо влияние и са подпомогнали съживяването на духовния живот в страната ни.
Блаженопочиналият наш скъп отец - патриарх Максим разказваше, че в деня на опелото на архиеп. Серафим Соболев през 1950 г. той отпътувал за Москва да изпълни своето послушание, което Св. Синод му възлага - да бъде официален представител на БПЦ в Българското подворие в Москва.
Много пъти ние се молим разсеяно, бързо четем молитвите, без да успяваме да вникнем в тях и да вложим душа и сърце, прелистваме страниците на Служебника и на архиерейския Чиновник. Във време на молитва ние си оставаме човеци със своите немощи, със своите тежнения, със своето непостоянство, но застанали пред св. престол, в святая святих, ние разбираме, че сме пред Бога, пред цялото Му величие; осъзнаваме, че носим благодатта на архиерейското служение, на образа на Христос тук, на земята. Онова, което знам от моя старец, достигнало до него чрез епископ Партений, е, че архиепископ Серафим е обладавал една дълбочина на молитвата, една изключителна съсредоточеност - все едно не е реално на земята.
Така че в една или друга степен за нас архиепископ Серафим остава емблематична личност. И ние сме убедени с цялото си духовно съзнание, че канонизацията на този архиерей ще е свидетелство за онзи велик момент, за който говори сам свети ап. Павел: „Вие сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса” - т. е. вие сте съграждани на светиите. Тези думи архиепископ Серафим е успял в най-висока степен да претвори в живота си и да стане достоен син Божий, на Господ Иисус Христос.
Има неща, които не можем да изречем, да изкажем с думи, но чувстваме с цялата си душа. Съвсем скоро аз лично отново бях на молитва на гроба на архиепископ Серафим и отново почувствах неговото благодатно застъпничество пред Бога. Това се отнася до всички онези хора, които в нескончаема върволица скланят глави пред гроба на този йерарх. Храмът - подворие на Московския и на цяла Русия патриарх в София е привлекателен център за всички тези хора, прииждащи от всички краища на страната, привлекателен със св. Престол, посветен на св. Николай Мирликийски, но и чрез гроба на упокоилия се преди 65 години архиепископ Серафим Соболев, чрез живота и делото на този руски архиерей и благодатната помощ, която намират там, пред неговия благ образ.
Хората, живеещи в София или в което и да е друго място в България, не можем да си представим съвременния живот без архиепископ Серафим. Малки и големи знаят, че когато имат изпит, че когато имат някакъв сериозен проблем - семеен, чисто човешки, здравословен - когато отидат на мястото на упокоението на архиепископа, ще получат помощ, напътствие, утешение, изпълнение на техните просби. После се връщат да благодарят и разказват на близки и познати за този дивен чудотворец.
Светии като преподобни Серафим Саровски, св. Йоан Рилски Чудотворец, преп. Сергий Радонежки Чудотворец, разбира се, имат духовен ръст и святост, които няма как да бъдат отминати от Вселенското православие. Те имат своята трайна диря на земята и са в тържеството на небесната църква, в радостта на царството Божие и са застъпници на целия човешки род. Но няма как да пропуснем и архиеп. Серафим като образец за духовен живот. Ако се вгледаме в цялото му житие от самото му рождение, Рязан е място на превъзходен духовен живот, място където са просияли светии, обучението му в Санкт-Петербургската духовна академия, ректорството на св. Антоний Храповицки по време на неговото учение, пребиваването му във Воронеж, сложната ситуация в началото на ХХ век, общението с бележити духовници, някои от които вече са канонизирани за светии, благословението, което той получава от св. патриарх Тихон, отношенията му с патриарх Алексий І (Симански), с блюстителя на патриаршеския престол Сергий Страгородски. Сложни времена, много тежък период за Руската православната църква и за Европа въобще. Но животът на архиепископ Серафим Соболев е повод да се замислим и да утвърдим, че Божията милост е безгранична и че човек може да живее навсякъде по земята и в най-тежките и времена, и да бъде Христов, да има свят живот, защото животът по Бога спасява, а не времето и мястото.
--------------
Интервюто е дадено за пълнометражния документалев филм "Архиепископ Серафим - Софийският чедотворец" на студио "Зосима", подготвен от Подворието на Руския и на цяла Русия патриарх в София по повод 65-години от кончината на владика Серафим.