Свети Серафим Саровски от ранно детство се посветил на Бога. Когато станал на 19 години отишъл в манастир. Наоколо всичко било в гъсти непроходими гори. Там светията си построил малка килия далече от суетата на света. Търпял студ, глад и всякакви неудобства и така прекарал много години. Свети Серафим непрестанно се молел на Бога и от това в сърцето му се разпалвала все по-силна любов към Бога и целия свят. Животът му бил като на Адам и Ева в рая, където животните не се нападали нито помежду си, нито хората.
Нощем в килията при светията идвали мечки, вълци, зайци, лисици, змии… Свети Серафим излизал и започвал да ги храни с хляб. Колкото и животни да идвали оскъдните остатъци от хляб по чудо никога не свършвали.
Веднъж при стареца дошла една монахиня и го заварила да храни огромен мечок. Уплашила се много, но св. Серафим и казал: “Помниш ли как един лъв служел на свети Герасим Йордански, а на мен, недостойния ми служи мечок. Виждаш ли как ни слушат зверовете! Няма от какво да се плашиш! Ако взема ножица мога и да го острижа, толкова е кротък!”
Ето каква сила има любовта! Няма по-голяма сила на този свят! Само на любовта се крепи този свят.