Живеем във време, когато, според думите на един западен богослов, огромната машина на човечеството произвежда все повече плът и все по-малко дух. Днес нашите деца растат в атмосфера на бездуховност, обградени отвсякъде с отстъпление от Христос, далече от светата ни Църква. От рано познават много тежки грехове, заобиколени са от всевъзможни изкушения, без да имат познание за природата на злото, за силата на греха, без да имат благодатната защита на Бога. Те не получават стабилни устои нито в семейството, нито в училището, липсва им елементарно религиозно възпитание, те не познават непреходните християнски ценности, не знаят смисъла на човешкото съществуване. Израстват заразени от греха, без да познават пречистващата сила на покаянието и Божията благодат. А там, където няма благодат, се вселяват демоните. Залъгват ги с лъжи, с видения, показват им един друг свят, където няма грижи, мъка, страх, докато ги обсебят, а после им показват истинските си зловещи лица, тогава, когато вече е късно да се върнат назад. Този лъжовен свят, в който властват демоните, е светът на дрогата. Проблемът за наркоманията дойде до прага на домовете ни и до вратите на храмовете ни и ние не можем да останем безучастни и да се правим, че това не ни засяга. Навън гинат деца без всякаква надежда за спасение. Без нищо добро да са видели в земния си път, приживе познали мрака на ада и зловещите му обитатели, умират, обречени на вечни мъки.
Наркоманите не могат да се спасят сами. Те са като оня разслаблен от евангелския разказ, който не може сам да влезе в къпалнята, за да се изцери. Демоните до такава степен ги обсебват и поробват волята им, че ги правят безразлични към собствената им съдба. Губят най-здравия инстинкт инстинкта за самосъхранение: все едно им е дали ще живеят, или ще умрат, дали ще отидат в ада та те вече горят в адските пламъци и не очакват нищо добро за себе си. Някои от тях вярват, че има Бог, но демоните им внушават, че Бог е безкрайно далече от тях, че те не заслужават любовта Му, че са толкова грешни, окаяни, никому ненужни и вредни, че нито Бог, нито хората милеят за тях.
Някой трябва да им каже, че това е лъжа. Някой трябва да им покаже, че на Бог не Му е безразлична съдбата на всяка човешка душа, че ги обича, че страда за тях, че не за праведниците, а заради грешниците Той дойде на тоя свят. Някой трябва да им каже, че Бог е готов да подкрепи усилията им да се спасят, че никога не е късно да станеш нов човек, да заживееш нов живот, живот в Бога. Този някой трябва да сме ние, които се наричаме християни и претендираме, че сме последователи на Христос.
Наркозависимите и алкохолиците са обладани не от един, а от цял легион бесове. Наркоманията и алкохолизмът съвсем не са единствените им грехове. Обикновено се касае за цялостна греховна насоченост на живота им: блудство, кражби, измами, гордост, тщеславие, клевета, духовна леност... Те стават враждебни, агресивни, истерични или вяли, безволеви, унили. Всеки “нормален човек” би се погнусил от тях и би ги отхвърлил като безнадеждни. Но така ли трябва да постъпва християнинът? Ние знаем, че колкото и грешен да е един човек, искрата Божия си остава в него, а с нея и надеждата за спасение. Ако християните не видят зад криминално проявената, психически, морално и интелектуално деградирала личност човека, създаден по Божи образ и подобие, губим този човек завинаги. Кой, ако не ние, които сме познали Божията любов, ще им покаже какво е истинска любов, онази любов, която всичко прощава... Кой, ако не ние, които сме познали Божията милост, ще им окаже милост?
Руската православна църква отдавна има опит в борбата с алкохолизма и наркоманията. Сам Бог дава по застъпничеството на св. Богородица едно мощно чудодейно средство, чрез което хиляди, пристъпили с вяра и благоговение, се избавят от клопката на лукавия.
Преданието разказва, че в далечната за нас 1878 г. на един бивш войник от Тулска губерния, превърнат от бесовете на пиянството в пълна физическа и духовна развалина, му се явява трикратно насън един свят старец, който му заръчал да отиде в намиращия се в град Серпухов девически манастир и да отслужи молебен в чест на иконата на св. Богородица “Неопиваща чаша”. Човекът тръгнал сакат, немощен, но по пътя постепенно оздравял и до гр. Серпухов стигнал в добро здраве и бодър дух. Влязъл в посветения на св. Богородица манастир, открил иконата “Неопиваща чаша” и след отслужения пред нея молебен напълно се освободил от порока на пиянството. Вестта за чудната икона на Божията Майка се разпространила бързо из Русия. Зависимите от алкохола, техните роднини и близки бързали да отправят своите молитви към Света Богородица за изцеление от този порок, а много отивали в манастира, за да благодарят на Владичицата за оказаната от нея велика милост. Какво е изобразено на тази икона? Като иконография тя се отнася към типа на едно от най-древните изображения на Божията Майка “Оранта”, само че Богомладенецът е нарисуван стоящ в чаша. Чашата с благославящия Богомладенец това е чашата на Причастието, даваща на пристъпващите към нея с вяра благословения, дарувани на грешния човешки род чрез изкупителния подвиг на нашия Господ Иисус Христос. Празнуването на иконата на Божията Майка “Неопиваща чаша” се извършва на 18 май. Иконата се намира в обновения Серпуховски Висоцки манастир.
Навсякъде в Русия се чете Акатист в чест на чудотворната икона на св. Богородица, наречена “Неопиваща чаша”, и хората, попаднали в плен на пиянството и новия бич наркоманията, си тръгват след акатиста духовно преродени, с надежда и воля да се избавят от погубващата ги страст.
Вече и в Българската православна църква, по примера на другите православни църкви, се взема отношение по проблемите на наркоманията и алкохолизма и се дават главните насоки за работа с подвластните на тези греховни увлечения.
Отделни свещеници започнаха начинания в това направление. Акатистът на Пресвета Богородица в чест на нейната чудотворна икона “Неопиваща чаша” се чете в храм “Св. цар Борис” във варненския квартал “Аспарухово” и в храм-параклис “Св. Троица” гр. Бургас, а съвсем отскоро и в столичния храм “Св. ап. Андрей Първозвани”, кв. “Банишора”. Акатистът се чете всеки петък след отслужването на св. Литургия. Вярвам, че техния пример ще последват и други свещенослужители. Готови ли сме ние, миряните, да приемем наркозависимите младежи и техните близки, когато те дойдат в храма? Ще ги посрещнем ли като завърнали се в дома на Отца наши братя, или ще постъпим егоистично като големия брат от притчата за блудния син? Готови ли сме да ги посрещнем с отворени сърца и да им дадем свидетелство за нашата вяра? Готови ли сме с поведението си да им дадем свидетелство за Божията милост, с отношението си към тях да им свидетелстваме за Божията любов и правда? Готови ли сме не само на думи, но и на дело да им разкрием един непознат и непонятен за тях живот, в който властват други правила и закони: доверие, мир, любов, милост, дълготърпение, всеопрощение? Ще ги приемем ли с търпение и любов, или ще ги отблъснем от себе си, а с това и от Църквата Христова?
Задачата е трудна и начинанието непосилно за човеци, но Бог очаква от нас да положим усилия, да направим първата крачка, за да увенчае Той трудовете ни с добри плодове.
Духовна грижа за наркоманите
През 1997 г. в Минск, столицата на Беларус, е създаден Православен център, в който чрез тайнствата на Църквата, усилена духовна помощ от свещениците и въцърковяване на потърпевшите, успешно се лекуват млади хора от наркотичната зависимост. Такива центрове, манастирски общини и православни комуни се създават и в други градове и краища на Русия и Беларус.
Благодатта Божия действа на всеки човек и изправя и най-непоправимия грешник. Но не едностранно. Човешкият фактор също е от значение, вярата, желанието да се спасиш. Практиката показва, че наркотично зависимите младежи и техните близки в повечето случаи са слабо религиозни и нецърковни хора. Те идват на акатиста от отчаяние, от любопитство, защото са решени да опитат всичко, идват с представата, че свещеникът ще направи нещо магическо, тайнствено и проблемът им ще се разреши, без да се налага да полагат усилия и правят жертви. Това, разбира се, не е вярно. Бог очаква от тях да се покаят: да проумеят своята греховност, да отхвърлят досегашния си греховен живот, да приемат благодатта, да отворят за Христос сърцата си, да станат обиталища на Светия Дух и да заживеят поновому, приемайки водителството на Бога. Препоръчва се участие в молебена, но най-вече въцърковяване (приемане на св. Кръщение, редовна изповед и причастяване).
Режимът е манастирски: молитва и труд, катехизация, четене и изучаване на Свещеното Писание и друга религиозна литература, слушане на църковна музика, посещаване на богослужение. Опитът показва, че деградацията на личността, която се наблюдава при наркоманите и алкохолиците, не е необратим процес. Щом влязат в църковния живот и приемат християнската вяра, те постепенно стават пълноценни личности с богата и чувствителна душа. Младежите могат да прекратят приема на наркотици още след първия или втория акатист, но ако веднага не бъдат въцърковени и не започнат да се борят и с другите си грехове, това спиране ще е само временно. Възможността отново да паднат в изкушение винаги ще остане пред тях, но за един човек, закрилян и укрепяван от Божията благодат, това е много по-трудно.
Месец януари минава под знака на св. Кръщение Господне, с което се затваря рождественско-богоявленският цикъл.
В древната Църква през този период след дълга духовна и образователна подготовка се кръщавали оглашените. Оттогава е останало песнопението “Елици во Христа крестистеся”, което и до днес свидетелства за висотата на това благодатно призвание.
Днес ние считаме всяко време за благодатно и удобно за извършване на тайнството. Не възпираме към свето кръщение да пристъпват нито възрастни, нито младенци, та никой да не се лиши от печата на духовния дар. Но така отговорността ни за възрастването им като християни се увеличава. Всеки, който насади цвете, после го напоява и плеви.
Примерът на големите светители и подвижници на православната вяра, чиято памет Църквата чества през януари, ни показва към какво житие след кръщението ни е призовал Бог.