През настоящата година се навършват 30 години от земната кончина на нашия изтъкнат богослов и дългогодишен преподавател проф. д-р Иван Панчовски (1913-1987). Той е един от водещите български православни богослови и преподаватели през ХХ век, който има сериозен научен принос в областта на Православното нравствено богословие. Проф. д-р Иван Панчовски работи главно в областта на Християнската етика, но също така и в много други области на църковната наука, като психология на религията, религиозна педагогика, апологетика, агиология, християнска социология, история на религията и други сфери на систематическото богословие.
Иван Панчовски е роден през 1913 г. в пазарджишкото село Мечка, което днес се нарича Оборище, в благочестиво християнско семейство. Завършва Пловдивската духовна семинария през 1932 г. и след това Богословския факултет в София (1936), като продължава своето богословско образование в Германия, където получава докторат по философия от Университета в град Йена (1940). През тези години той започва да публикува своите първи богословски статии в списание „Духовна култура“, а след завръщането си в България е учител в Софийската мъжка гимназия. През 40-те години се занимава с въпросите на християнската нравственост и психология на религията, като разработва своя изключителен и актуален и до днес труд „Психология на религията“ (1943). През следващите години е асистент и доцент в Богословския факултет на Софийския факултет до неговото закриване през 1949 година.
През този първи период от своята църковна и академична дейност проф. Иван Панчовски е бил епархийски проповедник на Пловдивска митрополия, редактор на списание „Братско слово“ – орган на Съюза на православните християнски братства в България, член на много богословски комисии на Светия Синод и участник в редица международни и междуцърковни конференции, конгреси, семинари и изследователски проекти.
В своята преподавателска и научно-изследователска работа в областта на богословието проф. д-р Иван Панчовски разработва множество учебници за Духовната семинария и Богословския факултет, пише книги, студии и статии, които са отпечатани в наши и чужди научни списания и води лекции по Нравствено богословие и Етически системи в продължение на над три десетилетия. В Духовната академия той води специален семинар по Систематическо богословие и следи развитието на богословската наука в другите православни страни и отвъд Желязната завеса. В много свои публикации и рецензии той откликва на актуалните въпроси на времето и следи развитието на църковния и международния живот, главно с оглед на проблемите на миротворството, екологичните въпроси, науката и религията.
По-важни научни трудове на проф. д-р Иван Панчовски
Научно-богословското творчество на проф. д-р Иван Панчовски е обширно по своя обем и богато на религиозно-философски, духовни, нравствени, етични, културно-исторически, педагогически и социологични идеи. Неговите трудове могат да се групират и систематизират както хронологично, така и тематично в няколко основни насоки: Християнска педагогика, Философия и Апологетика.
В началото на своята научна работа Иван Панчовски се занимава с проблемите на християнската духовна и нравствена просвета на младите хора в България през 20-те и 30-те години на ХХ век. Той разработва своята докторска дисертация, защитена в Германия, която е посветена именно на този кръг от църковно-просветни и религиозно-педагогически въпроси и на дейността на Православните християнски братства в България през периода между двете световни войни.
След това той пише серия от книги и статии, посветени на въпросите на психологията на религията, философия на религията, християнска етика и апологетика, които представляват първи цикъл от научни трудове в неговото разностранно и богато научно творчество.
Първата група научни трудове са религиозно-философски и религиозно-психологически. Те обхващат първите книги на д-р Иван Панчовски, публикувани през 40-те години на ХХ век след завръщането му от Германия и първия етап от неговата преподавателска работа в Богословския факултет до 1950 година.
През този първи период по-важните му книги са: „Пътят на модерния човек към Бога” С., 1943, „Психология на религията” С., 1943. Това е фундаментален и единствен по рода си труд в българската богословска наука и до днес. „Модерният човек пред живота, смъртта и безсмъртието” С., 1944; „Естествена наука и религия” С., 1944; „Религията на естествениците” С.,1945.
През 1944 г. д-р Иван Панчовски става преподавател в Богословския факултет и тогава разработва и публикува серия от научни изследвания – главно студии и статии, за отношението между религия и етика, съдържащи задълбочени богословски и религиозно-философски анализи и богословска критика на определени постановки от областта на философската антропология, метафизическата философия и ценностната етика на германските философи Макс Шелер и Николай Хартман.
През 1949 г. при закриването на Богословския факултет и отделянето му от Софийския университет Иван Панчовски е интерниран извън София заедно със своето семейство и споделя съдбата на някои други професори и преподаватели по богословие, завършили в Германия. През този период някои от книгите му са конфискувани като буржоазни религиозни изследвания и той е подложен на известен натиск от страна на новата комунистическа власт заради наличието в тях на определена критика срещу идеологията на комунизма. Става дума за един параграф в една от първите му книги, озаглавен „Идеологическите заблуди на комунизма“, заради който е третиран като „буржоазен мислител“ и антикомунистически автор.
Научни трудове по Православна християнска етика
През 1950 г. е допуснат да преподава в Духовната академия като доцент, а след това става и професор, като води в продължение на следващите три десетилетия дисциплините Нравствено богословие и История и анализ на етическите системи. Въпреки трудностите от идеологически характер, които се създават през този период пред богословската наука, той продължава активно своите научни трудове и публикува през 50-те години някои от най-важните изследвания от своето научно и богословско творчество. Това са поредицата студии върху проблематиката на антиномичност между религия и етика, публикувани в средата на 50-те години в Годишника на Духовната академия и първите сериозни учебници по Православна християнска етика и Нравствено богословие.
През 1955 г. по решение на Светия Синод заедно със Сливенския митрополит Никодим подготвя и публикува нов учебник по Православна християнска етика за Софийската духовна семинария. Този научен труд със заглавие „Православна християнска етика“ С., СИ, 1955 съдържа богато съдържание и широко разгърната система на християнската етика с нейните три основни дяла.
През 1957 г. публикува своята книга „Животът и щастието в християнско осветление“ С., 1957. Това съчинение е едно от основните християнски и богословско-етически изследвания, посветени на въпросите на смисъла на живота, щастието, радостите и скърбите в живота, проблема за самоубийството и други етически въпроси на богословската и философска етика. Тук се разглеждат проблемите на етиката на песимизма, християнското отношение към радостите и скърбите в живота и този свят, проблема за смисъла на страданието и много други религиозно-философски, психологически и нравствени въпроси на класическата философска етическа мисъл и християнската етика.
През 1958 г. излиза фундаменталният труд на проф. Иван Панчовски „Въведение в Нравственото богословие“, който представлява задълбочено и цялостно богословско-систематично изследване за същността на религията и същността на нравствеността от гледна точка на Православното богословие, християнската философия на религията и християнската етика. Този труд е продължение и надграждане на досегашните му трудове и заедно с „Психология на религията“ представлява кардинално съчинение на българската богословска наука в областта на философията на религията, философията на морала и феноменологичния анализ на религиозните преживявания. В него се разглеждат въпросите за връзката и взаимоотношението между религия и нравственост, етическата оценка и характер на религията, нравствените основи на религиозното преживяване, религиозните основи на нравствеността и етизирането на религията. В този труд е представен задълбочен богословски анализ на въпросите за автономната нравственост, историята на етиката през древността, през класическата гръко-римска епоха и модерното време. Религията е разгледана от систематична и историческа гледна точка, а също така от феноменологична и философско-херменевтична, като в центъра на изследването са поставени въпросите за святото като категория и усета за свещеното като религиозно преживяване и конституиращи елементи на религиозното съзнание и религиозността. Тук проф. Иван Панчовски коментира и дава критична рефлексия и оценка от християнска гледна точка върху много от идеите на Рудолф Ото, Уилям Джеймс, Макс Мюлер, Фридрих Шлайермахер, Анри Бергсон, Имануел Кант, Макс Шелер, Николай Хартман, Карл Ясперс, Йоханес Ремке и християнските руски мислители Владимир Соловьов, Ф. Достоевски, Семьон Франк, Николай Бердяев, Борис Вишеславцев и други съвременни богослови (Карл Барт и Емил Брунер), религиозни философи, историци и философи на религията. В края на 50-те години е публикувано монографичното изследване на проф. Иван Панчовски „Личността на Иисус Христос“ (1959), което е издадено след това и на сърбохърватски език заедно с други две негови книги. Това съчинение има важно значение в областта на християнската апологетика, православна христология, християнска етика и систематическо богословие.
През следващото десетилетие на 60-те години проф. Панчовски разработва и публикува също така много и значими свои научни изследвания, като по-важните от тях са следните: „Методология на Нравственото богословие” С., 1962; „Нравствените възгледи на старобългарските писатели” С., 1966; „Християнска любов към Бога” – ГДА, 1967; „Етика на християнската любов” Ниш, 1965; „Християнска любов към ближните” С., 1977. Чрез тези и много други свои фундаментални научни трудове проф. д-р Иван Панчовски разработва широко разгърната и съвременна по своя характер богословска система на Православната християнска етика, която обхваща много широк спектър от въведителни, исторически, морално-философски, антропологични, христологични, сотириологични, аретологични и социално-етически аспекти на християнска нравственост. През 1980 г. проф. Иван Панчовски е пенсиониран заедно с други преподаватели от Духовната академия, представляващи старото поколение изследователи, заклеймявано идеологически от тогавашните управници като „буржоазни професори“. Независимо от това, че е отстранен от активна преподавателска дейност, той продължава да работи в областта на научните изследвания, да сътрудничи на Светия Синод в междуцърковната дейност и богословския диалог и да публикува много свои богословски трудове.
През този период проф. Панчовски продължава да следи активно развитието на западната богословска наука, да дава отзиви за нови книги, за нови научни и богословски трудове и да кореспондира със свои колеги от Германия и други западноевропейски страни. Участва в множество богословски и междухристиянски диалози по въпросите за спасението, междуцърковното сътрудничество, екологичната криза, миротворното служение и изнася доклади, лекции и научни тези на конференции, симпозиуми и научни форуми. През този период са публикувани също така много важни негови трудове и научни изследвания, сред които може да се посочи студията му за св. Методий Славянобългарски в Годишника на Духовната академия през 1986 г., а също така и множество статии в църковните периодични издания.
След земната кончина на проф. Иван Панчовски ( на 2.11.1987 г.), и най-вече след възстановяването на Богословския факултет като висша университетска духовна школа, много негови трудове продължават да излизат под редакцията и съставителството на проф. Димитър Киров.
През първата половина на 90-те години излязоха няколко крупни негови съчинения, които са незаменими учебни пособия за студентите по богословие и любими четива за по-широк кръг от вярващи християни и любители на богословието и духовното просвещение. Това са забележителните трудове: „Личността на Иисус Христос” С., 1990; „Най-прекрасният. Духовният образ на Иисус Христос” С.,1992; „Пантеонът на древните славяни и митологията им” С., 1993; „Християнската надежда” С., 1994; „Философски и богословски концепции на св. Константин-Кирил Философ” – Годишник на Богословския факултет, Т.2, 1995; „Християнската етика” Т.I. Философия на морала. С., 1996.
През този най-нов период от историята на нашата богословска наука научните трудове на проф. Иван Панчовски продължават да излизат както у нас, така и в чужбина на немски език, където се публикуват някои негови доклади от проведени богословски събеседвания между Православната църква и евангелската лутеранска общност в Германия, в които той е участвал.
Приноси и значение на научното творчество на проф. Иван Панчовски за развитието на православната християнска етика
Научното творчество на проф. Иван Панчовски е богато на дълбоки и проникновени идеи и има определящо значение за развитието на Православната християнска етика в България. Той е автор на стотици научни изследвания, публикувани на български, сръбски и немски език в редица наши и чужди богословски и църковни издания. В своя дългогодишен творчески път е бил редактор на списанията „Братско слово” и „Духовна култура” и член на множество български и международни научни и академични дружества, сред които е асоциацията на изследователите по Християнска етика „Societas Ethica”.
По време на своя дългогодишен научно-изследователски и преподавателски път той е повлиял сериозно върху развитието на българската богословска наука и е оказал въздействие върху оформянето на поколения български духовници и богослови. Разработва серия от актуални социално-етични, екологични и био-етични въпроси за семейството и брака, възпитанието на подрастващите, ролята и мястото на жената в Църквата и обществото, околната среда, социално-етическата проблематика на труда, мира, собствеността и социалната справедливост; църковно-обществените отношения; между-християнските връзки и международни проблеми в условията на динамичното развитие на съвременния свят и политическите проблеми на мира и военната надпревара между Изтока и Запада през Студената война.
Научно-богословските изследвания на проф. Иван Панчовски са творчески, иновативни и актуални и представляват жива и действена връзка между духовната традиция на Православието и светоотеческото предание на Църквата, от една страна, и съвременните религиозно-философски, етически и социални проблеми на модерния човек и днешния свят.
Християнската етика, която Иван Панчовски разработва и разгръща систематично в своите научни трудове е вкоренена в българската духовна традиция на Кирило-Методиевото дело и възрожденската християнска култура и е основана на заветите на св. Иван Рилски, преп. Паисий Хилендарски, архим. Неофит Бозвели, св. Софроний Врачански и българските възрожденски духовни будители и просветители.
Чрез своето обширно и разностранна творчество проф. Иван Панчовски се превръща в една от крупните фигури на българската богословска наука и остава до днес като безспорен авторитет в много области на православната християнска етика и систематическото богословие. Поклон пред светлата му памет!