.jpg){kind=link}
През християнските векове много боговдъхновени песнотворци са вложили своята лепта в общата музикална съкровищница на Православната църква. Периодът от края на ХІХ и началото на ХХ в. заема особено място в историята на руското църковно пеене. След критичния ХVІІ в., когато изцяло е била забравена древноруската система на църковното пеене, на границата на ХІХ и ХХ в. настъпва подем в руската църковна музика. През целия ХІХ в. настойчив интерес към църковното пеене проявяват великите руски класици М. И. Глинка, Н. А. Римски-Корсаков, М. А. Балакирев, С. И. Танеев и др.
Гениалният руски композитор, диригент, педагог, драматург и общественик Пьотър Илич Чайковски (25.04.ст.ст./07.05.1840-25.10.ст.ст/06.11.1893), чиято 125-годишнина от кончината отбелязваме през настоящата година, посвещава голяма част от своето велико творчество на църковното хорово пеене. Няма съмнение, че музикалните произведения на Чайковски са тясно свързани с духовния облик на композитора и неговата християнска вяра. Той израства в православна среда. Много от неговите предци по майчина линия са свещенослужители, а негов кръстник, учител по Закон Божи и руски език е протойерей Василий Блинов.
Първите познания по църковнопевческия обиход получава в Императорското училище в Петербург, където в продължение на девет години пее в училищния хор под диригентството на изтъкнатия руски диригент и композитор Гавриил Ломакин (1812-1885).
През годините Чайковски не просто чете Библията, а се старае да възприеме свещения текст с разума и сърцето си, като оставя върху него повече от 200 бележки (последната е написана на 3 февруари 1892 г.) Той е не само вярващ човек, но и ревностен богомолец, който редовно посещава различни храмове на Русия и Европа. В достигнали до нас негови писма и дневници виждаме, че понякога в тях споделя своите впечатления от присъствието си на богослужения, както и възгледи за църковното пеене.
В писмо до своя брат Модест от 12. 04. 1884 г. той пише: „Присъствах на мироварене, на изнасяне на св. Плащаница в Успенския събор на Московския Кремъл, на утренята в храм „Христос Спасител“, на вечернята в първия ден на Пасха и още на много богослужения. Там и навсякъде изпитвах чувство на умиление, чувство за благолепие, красота“. А в писмо до своята благодетелка, баронеса Надежда фон Мек, пише: „Аз признавам някои достойнства на Бортнянски, Березовски и прочие, но до каква степен тяхната музика съответства на византийския архитектурен стил и иконите, на целия строй на православното богослужение?“
Чайковски се стреми да преодолее излишния „европеизъм“, който е присъщ на църковното пеене от края на ХVIII и началото на ХIХ в., а също така „да запази изцяло неприкосновеността на древните напеви и да върне богослужебното пеене към неговите изконни начала“.
Пак в писмо до брат си Модест той пише, че изучава църковния стил в песнопенията, а в друго писмо до Надежда фон Мек споделя любовта си към православното богослужение: „Аз съвсем по друг начин се отнасям към Църквата, отколкото Вие. Много често присъствам на Литургии. Литургията на св. Йоан Златоуст според мен е едно от най-великите художествени произведения. Ако внимателно се следи богослужението, вниквайки в смисъла на всяко свещенодействие, то е невъзможно да не изпаднеш в духовно умиление. Аз също така обичам Всенощното бдение. Да ида в някоя малка старинна църква; да стоя в полумрака, изпълнен с благоуханието на тамяна; да се вглъбявам в себе си и да търся отговор на вечните въпроси: за какво, кога, къде, защо; да се пробудя от състоянието на замисленост, когато хорът запее „От юности моея мнози борют мя страсти“, и да се отдам на влиянието на увлекателната поезия на този текст; да се изпълвам с някакъв тих възторг, когато се отворят царските двери и се разнесе „Хвалите имя Господне!“ – о, всичко това аз безкрайно обичам, това е едно от моите изключителни наслаждения!“
Придобил широка известност в Русия, Европа и САЩ като голям композитор и най-вече почувствал потребност да облече в мелодии богослужебния текст, Чайковски в края на 70-те години пристъпва към създаване на собствено църковно хорово творчество.
В продължение на девет години той композира: през 1878 г. пълна „Литургия на св. Йоан Златоуст“ за четиригласен смесен хор (за първи път в историята на църковното хорово пеене); през 1881 г. – „Всенощно бдение“ и още цикъл „Девет духовно-музикални съчинения“; задостойника „Ангел вопияше“ (1887 г.), както и „Химн на св. братя Кирил и Методий“ през 1885 г. по текст на Михаил Розенгейм (1820-1887) по случай 1000-годишнината от успението на св. Методий Славянобългарски.
Големият руски музикален издател Пьотр Юргенсон (1836-1904) подкрепя желанието на Чайковски да напише пълна св. Литургия и обещава тя да се издаде зад граница, тъй като по действащите тогава порядки е било необходимо специалното разрешение на Директора на Придворната певческа капела, който пост по това време се заема от Николай Бахметев (1807-1891). Литургията е завършена от Чайковски през месец май 1878 г. и въпреки всичко е отпечатана и издадена в Русия на 18 януари 1879 г. с разрешение на Московския комитет за цензура на духовни книги.
За първи път тази св. Литургия е изпълнена в Киевската университетска църква през м. април 1879 г. Това е единственото й приживе на композитора изпълнение по време на църковна служба. На 21 ноември 1880 г., с разрешение на ректора на Московската консерватория Николай Рубинщайн (1835-1881), Литургията е изпълнена на закрит Духовен концерт в залата на консерваторията (първо концертно изпълнение) от църковен хор под диригентството на Пьотр Сахаров (1848-1895). На концерта присъства Московският митрополит Макарий, който одобрява както самото произведение, така и неговото изпълнение. За широката публика новото произведение на Чайковски се изпълнява на извънредно събрание на Руското музикално общество на 18 декември същата година. След премиерното изпълнение на Литургията било забранено тя да се пее в руските храмове. Тази забрана отпада след смъртта на композитора.
Три години след „Литургията” на св. Йоан Златоуст, през пролетта и лятото на 1881 г., Чайковски създава „Всенощно бдение“. През тези години той преживява много разочарования и загуби. Една от най-силните е смъртта на Николай Рубинщайн. След неговото погребение той пише: „Аз чувствам, че започвам да намирам начин да обичам Бога, нещо което преди не умеех...Често със сълзи се моля Богу да ми даде смирение и любов, моля Го да ми прости, да ме вразуми, а главното е кротко да Му казвам: „Господи, да бъде Твоята воля“, защото зная, че Неговата воля е свята...Искам да вярвам, че има вечен живот“.
Душевните преживявания на композитора се отразяват на неговата работа над тази творба. Чайковски започва да се интересува от историята на църковното пеене, изучава обихода, църковния устав, слуша и сравнява пеенето в манастирите и храмовете, изучава древните мелодии и разпеви. Задачата, която си поставя, е изключително сложна. Ако в „Литургията” следва своя личен усет, то във „Всенощното бдение” той подчинява вдъхновението си на вековните свещени канони, стреми се да върне православното пеене към неговите древни източници.
В основата на тази творба са положени от композитора едногласни мелодии на знаменния и други древни руски разпеви, на основата на които Чайковски създава и собствени мелодии, интонационно близки до тях. Той често посещава Киево-Печерската лавра и се вдъхновява от монашеското пеене: „Там пеят на свой древен лад, със запазване на хилядолетната традиция, без ноти и следователно, без претенции за концертно изпълнение и в същото време самобитно, оригинално и понякога величествено, прекрасно богослужебно пеене“.
През 1884 г. Чайковски написва три Херувимски песни, а през март-април 1885 г. и още 6 самостоятелни църковни творби: „Тебе поем“, „Достойно есть“, „Отче наш“, „Блажени, яже избрал и приял еси“, Ныне силы небесныя“ и „Да истправится“. За първи път те се изпълняват на 17 февруари 1886 г. в залата на Московската консерватория от капелата на бившето хорово общество под диригентството на Василий Орлов (1857-1907).
По молба на издателя Юргенсон, през месеците юни-октомври 1881 г. неуморният композитор извършва и една много ценна редакция, като излиза сборникът „Полное собрание духовно-музыкальных сочинений Дм. Бортнянского“. Чрез този свой труд Чайковски запазва църковните творби на Бортнянски за бъдещите поколения.
За съжаление духовно-музикалното творчество на Чайковски не било оценено от неговите съвременници. Предубеждения срещу него има почти до смъртта му. Даже и досега се водят спорове дали е уместна неговата музика по време на богослужения, или да се изпълнява само на концерти. При всички случаи тя идва от сърцето на силно вярващ, богато надарен с музикален талант човек, който изпълнява свещения си дълг – да слави и прославя Бога.
Приносът на Пьотр Илич Чайковски за развитието на църковната музика специално е изтъкнат на Поместния събор на Руската православна църква през 1917-1918 г., като неговите песнопения започват да се изпълняват както в Русия, така и навсякъде по света.
В България за първи път избрани творби от неговата „Св. Литургия” са записани в началото на 70-те години от смесен хор с диригент проф. Димитър Русков и издадени като първа грамофонна плоча с църковна музика у нас. През 1978 г. Българската хорова капела „Светослав Обретенов“ (сега Национален филхармоничен хор) с диригент проф. Георги Робев (1934-2002) прави пълен запис на тази Литургия за плоча - двоен албум с шест допълнителни песнопения, като са спазени всички изисквания на автора по партитурата, заедно с възгласи на свещеника и дякона.
Чрез своите творби Чайковски става родоначалник на нов музикален църковен стил и е един от първите композитори, който желае да възроди древните руски разпеви. Тази идея ще бъде развита от неговите ученици Касталски, Рахманинов и много други руски композитори от края на ХIХ и началото на ХХ в., като ще възникне цяло музикално направление, наречено „нова руска хорова школа“.
Следва