Отде си долетяла
ти, пеперудке бяла,
във тоя мрачен град?
Не мамят ли ти взора
поляните, простора
и слънчевия свят?
Виж, сводът се синее,
полето – зеленее,
а тук е кал и дим.
Защо не литнеш тамо,
де от цветенца само
разтлал е Бог килим?
О, пеперудке мила,
избягай, лекокрила,
към волните земи,
де агънца играят
и де цветя ухаят.
Литни и мен вземи!