Синьо пламъче в тревата!
Теменужка е това.
Скромно вдигнала глава,
пие мълком светлината.
Ний я тъпчем, тя мълчи
и не спира да ухае.
Да се сърди тя не знае.
С кротки гледа ни очи.
Що се в погледа й крие? –
Нежност. Доброта. Любов.
Тя не е цвете, а зов –
като нея да сме ние.
Източник:
„Великден” – стихове за деца