Бог е троичен по Лица - Отец, Син и Свети Дух. Светият Дух не е смътна божествена сянка, не е безлика сила. Той е личност във всичко равна с Бог Отец и Бог Син. И всички божествени атрибути, приписвани на Отца и Сина, в еднаква степен се приписват на Светия Дух. Когато човек се ражда свише чрез вярата в Иисуса Христа (Иоан 1:12-13; Иоан 3:3-21), Бог се вселява в този човек чрез Светия Дух (1 Кор. 3:16).
Първостепенната роля на Светия Дух се състои в това, че той свидетелства за Иисус Христос (Иоан 15:26, 16:14). Светият Дух действа също като наставник на християните (1 Кор. 2:9-14). Той открива Божията воля и Божията истина на вярващите.
Светият Дух и сега преподава Своите Дарове на истинските християни чрез Църквата Христова: в молитвите и светите тайнства. В светите тайнства Светият Дух просвещава вярващите със светлината на Христовото учение, съгрява сърцата им с любов към Бога и към ближния и ги очиства от всяка греховна сквернота.
Целта на нашия живот се състои в това: да придобием благодатта на Светия Дух, да пребъдваме в постоянно общение с Него. Показател за пребиваването на християнина в общение със Светия Дух е отношението към ближните. Ако човек в отношенията си с хората проявява към тях сърдечност и откритост, беседва с тях с думи, изпълнени с любов, смирение, кротост, доброжелателство, отстъпчивост, изразява постоянна готовност да им служи и поставя техните интереси над своите, всичко това свидетелства, че християнинът се намира в общение със Светия Дух.
Апостол Павел изброява неоценимите съкровища, които можем да получим от пребиваването в нас на Светия Дух. Той пише в Посланието до Галатяни: „Плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” (Еф. 5:22,23).
Светият Дух е Извършителят на нашето освещение. От Свещеното Писание е известно, че именно Светият Дух привежда човека към Христос, Той възражда човека в кръщението (вж. Иоан 3:5), излива се в самото същество на човека (вж. Тит 3:6), така че, по думите на ап. Павел, започва да живее в човеците (вж. Рим. 9:1; 1 Кор. 3:16), а телата на християните стават храмове на Светия Дух (вж. 1 Кор. 6:19). В Посланието на св. ап. Павел до Евреите (10:29) Светият Дух е наречен Дух на благодатта.
Благодатта е особена нетварна Божествена сила. Тази сила достига до нас чрез Светия Дух, затова тя често се нарича сила на Светия Дух, макар че принадлежи в равна степен на всички Лица на Пресветата Троица. Тя ни се дарува вследствие изкупителния подвиг на Иисус Христос. Благодатта действа съвместно с естествените сили и способности на човешката природа и не може да се разглежда като магическо допълнение към способностите и дарованията на човека. Благодатта не изменя самата природа (същността) на човека, а преобразява начина на нейното съществуване.
Благодатта на Светия Дух не е някакво абстрактно понятие, това е реална и жива сила, която въздейства на хората и става част от нашия живот, ако ние живеем така, както учи Църквата.
Служението на християнина – не само на свещеника, но и на мирянина – превъзхожда човешките сили. Затова, за да се изпълни мисията на християнина, му е необходима Божията благодатна помощ. Благодатта ни се подава в молитвата, в богослужението, чрез тайнствата на Църквата и особено - в тайнството света Евхаристия, когато ние се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови, когато Сам Господ влиза в нашето човешко естество, та като се съедини с нас, да ни изпълни със Своето Божествено присъствие и Своята Божествена благодат.