Класът в тетрадките си смята,
а аз стоя объркан пред дъската
и там решение узрява в мен:
„Ще уча, но от утрешния ден!”
А утре – тичам да поиграя,
на срока е далече още краят,
ще се поправя – твърдо съм решен, ще уча,
но от утрешния ден.
Тъй времето в отлагане минава
и винаги се каня оттогава: „
От утре...”, ала утрешният ден
ще бъде късно, може би, за мен!
Източник:
„Чудеса” – стихове за деца