Камбанен звън дин-дан-дан-дин
се носи вред в простора син.
Църковната камбана пак
оглася всеки къщен праг.
Игрите спираме за миг,
заглъхва глъч и волен вик.
Заслушваме се ний в захлас
в тоз сладък тих камбанен глас.
А залезът с най-топъл плам
залива стихналия храм.
Трепти, трепти просторът син
от меден звън дин-дан-дан-дин!
Източник:
„Християнче по вяра”