На 2 декември в читалище „Николай Хайтов” се състоя представянето на новата лирична книга на иконом Йоан Карамихалев – „Притоплени надежди”. Тя е подписана с рожденото и бащиното име на автора – Янчо Михайлов – така, както е известен в литературните среди. Своя поглед върху книгата изложиха поетът, преводач и публицист Румен Стоянов, който е редактор на стихосбирката, поетесата и литературен критик Елена Алекова и поетът, и писател Владо Любенов*. Стихове от книгата прочете актьорът Момчил Карамитев. Бе изтъкнато, че и като поет, и като свещеник отец Йоан се доказва на едно поприще – духовното, че неговите стихове, макар да не са религиозни по тематика, всъщност са точно такива. „Макар и много кратки и синтезирани, стиховете на Янчо Михайлов (о. Йоан) имат своите малцина, но удивени и вдъхновени читатели” .
*Линк към рецензиите: https://literaturensviat.com/?p=116799
По-надолу публикуваме две стихотворения от книгата:
* * *
„И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата” (Мат. 14:29)
Не е лесно
да излезеш от рибарския кораб
и да тръгнеш по гърба на вълните,
подмятани от насрещния вятър,
изоставил на брега на уюта
полупразните мрежи,
с които си закърпвал прехраната,
без да знаеш
ще протегне ли някой ръка
на вика ти за помощ,
когато страхът ти те хвърли
в морската бездна,
ще утихне ли вятърът,
разпенващ вълните?
„ЩОМ ЛЮБОВ НЯМАМ, НИЩО НЕ СЪМ”*
Прозрели тайните на битието,
препълнени с всевъзможни знания,
раздали придобитото имане,
а от света самите ние придобити,
изстинали след горенето
са не само телата ни.
Звънти медта, отеква
в преместената планина.
*Св. ап. Павел, Първо послание до Коринтяни, 13 гл., 2 стих