Св. Дионисий Александрийски се грижи за заразените по време на епидемия
В средата на II век, в диоцеза на светителя Дионисий, еп. Александрийски, след разрушенията от междуособна война настанал страшен глад, а след него се разразила смъртоносна епидемия. Св. Дионисий с отеческа любов се грижел за пострадалите - били те християни или езичници. Описвайки бедствията, които понасяли жителите на Александрийската област по време на смъртоносната епидемия, светителят между другото казва и следното: „Много от нашите братя, по силата на любовта оставиха грижата за своя живот, но се грижат един за друг и без да се страхуват, посещават болните, постоянно им служат и ги лекуват в Христа. Те доброволно се излагат на опасност от смърт заедно с тях и понасят върху себе си страданията им; те сякаш вземат на себе си тяхната болка и с радост лекуват раните им. Мнозина от онези, които така се грижеха за болните и им възвърнаха здравето, сами умряха... Но тази смърт заради благочестието и твърдостта във вярата никак не стои по-ниско от мъченичество. Те вземаха със своите ръце и поставяха на коленете си телата на светиите, носеха ги на гръб, умиваха ги, обличаха ги и се грижеха за тях“.
Така трогателно св. Дионисий описва подвига на християнска любов в това тежко за Александрия време. Но и сам той бил за вярващите пример на такова самоотречение, превишаващо мъченическия подвиг, защото „никой няма любов по-голяма от тази, да положи душата си за своите приятели“ (Йоан. 15:13). Св. Дионисий посвещавал всичките си сили, за да утешава болните и да им помага, не жалел заради тях дори самия си живот и помнел думите на Спасителя: „Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40).
Св. Киприан Картагенски
Светителят понася клевети по време на епидемия, облекчава участта на страдащите, посочва развратеността на хората като източник на бедствията в света, а за защита срещу тях - безропотното понасяне на нещастията и надежда в бъдещия живот.
Св. Киприан Картагенски описва чумната епидемия в средата на III век. До 5 хиляди човека на ден умирали в Рим. Чумата вилнеела продължително във всяка провинция, във всеки град и почти във всяко семейство. Клеветени и обвинявани от езичниците, християните извършвали погребения на непогребани от езичниците, жертвали пари за откуп на пленници от варварите, които в това време нападали империята. Светителят вземал всички мерки всячески да облекчи участта на страдащите. При все това, езичниците обвинявали християните, че чумата, както и другите бедствия, са пратени от езическите богове заради отказа на християните да им се поклонят. Свети Киприан опровергал тези заблуждения, като написал специално съчинение по този повод. Той пише: „Бедствията на света имат за причина развратеността на хората. Тези бедствия са предсказани от пророците, като наказание за пороците, които са особено разпространени сред езичниците и които сами по себе си винаги разрушават благосъстоянието на народите и отделните граждани…Ние, християните, макар и също да сме подложени на външните бедствия, но при безропотното им понасяне и надежда в бъдещия живот, не страдаме от нещастието“.
Св. Евтихий Константинополски спира появилата се чумa
Последните дни от живота си патриарх Евтихий (втората половина на VI век – бел.) преживял в мир, украсявайки Църквата с православно учение и чудеса: с молитва спрял внезапно появилата се чума и излекувал болните. След това и самият той, отдавайки дължимото на природата, се разболял на празника на пресветлото Христово Възкресение. Благочестивият император Тиберий дошъл да го навести и светецът предсказал на царя скорошна кончина след неговата смърт, както и станало.
Честното дърво на Кръста Господен побеждава болестите
Поради многото болести, които се явявали през м. август в Цариград, от старо време бил въведен следният обичай: Честното дърво на Кръста Господен (част отсъщия кръст, на който бил разпнат Спасителят), което се пазело постоянно в царската съкровищница, да се изнася по площадите и улиците за освещаване на местата и прекратяване на болестите. Срещу 1 август честното дърво на Господния Кръст го изнасяли и поставяли на св. престол във великата църква „Св. София”. От 1 август всеки ден до Успение Богородично било извършвано шествие из целия град и по този начин се давала възможност на народа да се поклони на светия Кръст. На 14 август връщали Кръста в царския дворец.
Този обичай и другия - в придворната църква на Цариград да се освещава вода в първия ден на всеки месец, послужили за основа на празника Произхождение (изнасяне) на св. Кръст и на тържествения водосвет, който се извършва на този ден - 1 август.
Св. мчк Севастиан - защитник от чумата
Св. мчк Севастиан придобил на Запад още през Средновековието известност като защитник от чумата. Хрониката на Павел Дяконa описва как през 680 г. Рим се освободил от зараза по застъпничеството на светия мъченик. Някой си човек имал откровение, че чумата няма да престане, докато не направят в църквата на св. Петър престол, посветен на св. Севастиан. Сторили това, и когато пренесли мощите на мъченика в нея, заразата отстъпила от града.
Св. Григорий Палама избавя о. Лемнос от чума
Когато през 1349 г. св. Григорий Палама пребивавал на о. Лемнос, черната смърт - бубонската чума, обхванала империята и достигнала острова. Когато чумата покосявала Лемнос, светителят възглавил лития с целокупния народ, за да може всички да измолят от Бога да сложи край на смъртните случаи. Св. Григорий без колебание посещавал местностите с най-много заразени, които малцина се осмелявали да приближат. След усърдна молитва и прошение епидемията на острова се прекратила.
Св. Спиридон избавя Керкира от чума и холера
През октомври 1629 г. на остров Керкира се разразява чумата, която вилнеела в Италия. На Рождество Христово 1629 г. имало четири случая на заболели, но с времето те се увеличавали. Въпреки строгите мерки, взети от здравните власти, злото не намалявало. Хората прибягнали до застъпничеството на св. Спиридон, тяхната най-голяма и последна надежда.
Светителят не останал безчувствен към молбите и молитвите на народа. Малко преди Пасха много болни видели св. Спиридон да ги благославя в съня им, като им връща здравето. Нощните пазачи на Старата крепост виждали свръхестествена светлина, която сияела над църквата на св. Спиридон. Малко по малко заразата отстъпила, докато съвършено спряла на Цветница - Неделя Вайя, 1630 г.
Хората от Керкира вярват, че спасението им е поради чудо на св. Спиридон и затова в Неделя Вайя провеждат лития със светите мощи на светителя. Литията на този ден е най-дългата от всички други, като разстоянието, което покрива е целият периметър на следвизантийския град Керкира.
Св. Спиридон се празнува освен на Неделя Вайя, заради спасяването от холерата / чумата през 1630 г., но още и на Велика събота, когато също се провежда лития за избавянето на острова от чумата през 1550 г. В първата неделя на месец ноември се пази паметта за спасението на острова от смъртоносната холера през 1673 г.
Избавление от чума от св. Хралампий
Остров Закинтос като търговски център през вековете често страдал от чумни епидемии. През 1728 г. Георги Ксенос от Закинтос имал съновидение, в което видял св. Харалампий да отблъсква смъртоносната чума. Веднага след съня му, разрастването на това ужасно зло започнало да намалява. Населението на Закинтос построило красива църква в памет на чудото. Всяка година на 10 февруари се отбелязва и избавлението на Закинтос от чумата.
Честната глава на св. Висарион избавя остров Левкада от чума
През 18 век южните Балкани претърпели множество вълни от чума. През 1743 г. чумата, започнала на о. Сицилия, стигнала и до о. Левкада. Само за един месец 780 човека загинали. На 11 август 1743, в разгара на епидемията, монахът Матей пристигнал от манастира Дусико в Трикала, като донесъл от там чудотворната глава на св. Висарион. С чудотворната глава на светеца той обиколил поразения от чума остров. Болестта отстъпила и не взела повече жертви. Броят на умрелите бил достигнал 1800 (поразявайки една трета от цялото население на острова).
Малко след ръкоположението му през 1794 г. св. Софроний Врачански дава да му целуне ръка болен от чума
Своята автобиография „Житие и страдание грешнаго Софрония“ светителят започва така: „Ала като излязох аз из епархията, божием попущением, тое лято удари една чума напразно и запали ся вся епархия, и касабите, и селата, не остана чисто едно село грях ради наших. И от тоя смертний страх седях на Арбанаси четири месеци… По месец октомврия приидоша плевняни да ме уземат и рекоша: „Има чума още, ала повече по турците, а по християните са мало пресече“. И аз поидох сас них на Плевен. Прииде един поп да ми целува рука. Гледам го, лицето му като огън запален. И като хочеше от мене да си пойде, чуям, другий поп му дума: „Защо целуна на деспоти рука, не видиш ли себе си, како, тя фатила чумата?“ Ала наистина беше тако, почто тая нощ умре… Намислих да служа литургия, да ся пречащя светих таин, а че какво Бог подари. И ходихме после из Плевен и по селата светихме вода повсюду, и Бог мя сохрани“.
11. По време на епидемия от дребна шарка, появила се отново на о. Закинтос, венецианците разрешили на 26 март 1795 г. православните островитяни да извършат лития с иконата на св. Варварав местността Кипон. Веднага след литията епидемията отшумяла.
Св. Теодор Византийски спасява Митилини от чума
През 1832 г. започнала ужасна смъртоносна чумна епидемия, която поразила населението на гр. Митилини. Всеки ден умирали все повече и повече хора. Жителите на града се принудили да изоставят домовете си и да се разпръснат по околните хълмове, надявайки се, че така ще избегнат разпространението на болестта. Но нищо не можело да спре страшната болест и смъртта.
През тези решаващи дни от Великия пост, св. Теодор Византийски се явил в сънно видение на протосингела на митрополията на Митилини Калиник, по-късно Митилински митрополит и Александрийски патриарх, и му поръчал да каже на митрополита да събере разпръснатите християни и да отслужат бдение в митрополитския храм, изваждайки и мощите му от криптата... Дошлите от Константинопол турски лекари се противопоставили. Не искали да става такова събиране на много хора, от страх да не се разпространи още повече страшната епидемия. Но управителят, виждайки, че все повече хора умират въпреки мерките, предприети от лекарите, дал позволение за отслужване на бдението.
Всички християни с голяма вяра се събрали в храма, който се изпълнил отвътре, отвън и по околните улички с хора. Плачели, молели Бог и призовавали помощта на светеца, за когото научили, че се явил насън на протосингела. Зазорило се и молитвата продължавала. По време на ранните сутрешни часове митрополитът заедно с протосингела слезли в криптата на храма, извадили с благоговение мощите на св. Теодор и направили лития около храма. От този момент и нататък не умрял нито един християнин или турчин от чумата.
Земетресение и от чумата в района на Троян
През 1837 г. чудотворната икона Пресвета Богородица Троеручица спасява местното население на Троян от земетресение и от чумата. Заразата била обхванала целия край и цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята, за да се спасят от болестта, но и там умирали. Ловчанлии и сопотняни потърсили спасение под покрова на Божията Майка, в Троянската света обител. Настанал нейният празник – свето Успение Богородично. Дошли близките стареи и съветвали игумена да затворят портите и да не пускат за празника гости-поклонници, та да не дойдат болни и да заразят здравите.
„Не мога, чеда, да сторя това, защото и тези наши братя християни от нужда прибягват до манастира – за изповед, за причастие, – как може да ги върнем?! Пък вие се не бойте, имайте вяра в Божията Майка, тя ще ни запази и уварди от чумата!“
Някои останали в манастира, но мнозина – между тях и някои монаси – избягали по колибите. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и св. Богородица ги опазила от болестта, а побягналите в гората измрели. „Голямо чудо показа св. Богородица”, възхищава се летописецът. Останалите в манастира братя посрещали поклонници, между които имало и заразени, слугували им, но никой не погинал. Божията Майка ги запазила.
Епидемия на Света Гора
През 1908 г. смъртоносна епидемия поразила Света Гора. Свещената глава на св. Харалампий била пренесена от Метеора в Протата на Света Гора, където отслужили всенощно бдение и епидемията изчезнала веднага. От тогава всяка година светогорските манастири отслужват всенощно бдение в чест на св. Харалампий.
Чумна епидемия в Навплио
През 1928 г. смъртоносната чума преминала през Навплио. Тогава, когато изглеждало, че всяка надежда е загубена и нямало лек за болните, верните се притекли към иконата на св. Варвара със сълзи и извършили лития с чудотворната икона през улиците на Навплио, за да спрат смъртоносната епидемия. Св. Варвара чула молитвите им и чумата веднага утихнала. За благодарност всяка година на празника на св. Варвара се провежда лития със същата тази икона в памет на чудесното избавление на града от болестта.
Бум на ебола в Сиера Леоне
На 14 август 2014 г. в Сиера Леоне имало бум на ебола. От 783 заразени половината починали. За еболата няма лекарство, а смъртността от нея може да достигне до 90%. Отец Темистокъл Адамопулос, ръководещ православната мисия в Сиера Леоне, казва в онези дни: „Това е най-лошият период на кризата. Надявам се до няколко седмици епидемията да намалее, но в момента сме в най-лошия пик на бурята. Сестрите и докторите избягаха от болниците. Има много малко клиники, в които човек може да отиде и да намери каквото и да е медицинско лечение – освен ако няма много пари. Всеки се страхува от всекиго. Ако някой се оплаче, че го боли глава или има треска... бум, край с тях. Съвършено ги изолират и избягват. А ние, оставащите, вършим най-доброто, което можем, за да овладеем ситуацията“.
Макар и да бил умоляван от приятели и съмишленици да напусне Сиера Леоне, отец Темистокъл останал с думите: „Нашият Господ Иисус ни учи, че пастирът на стадото не бяга, когато има опасност или когато врагът приближава, но остава да защити стадото. Наемникът бяга (срв. Йоан. 10:12-13). Аз не съм наемник!“ Ръководената от него Православна мисия в Сиера Леоне останала при хората, раздавала храна и защитни средства от вируса, провеждала обучения за предпазване и носела божествена утеха на душите на вярващите.
Шест месеца по-късно нито един православен вярващ в Сиера Леоне не бил заразен от вируса, като всички продължавали без страх да се причастяват със св. Тайни от Едната чаша.
----
Използвани материали от: интернет-страницата pravoslavieto.com; блога „Мистагогия“ на Йоан Санидопулос, johnsanidopoulos.com; Жития на светиите, м. април, на св. Димитрий Ростовски; Жития на светиите, на еп. Партений Левкийски; „Житие и страдание грешнаго Софрония“