Тази идея дошла в главата на рижкия писател и кинодраматург Михаил Димов. Той предложил на учащите се в рускоезичните училища на Рига на възраст от 6 до 10 години да напишат писма до Всевишния, да му зададат най-насъщните въпроси, да попитат за най-главното. Ето някои от тях:
‣ Аз още никога не съм ял кекс. Може би не съм дорасъл? Валентин, 2 кл.
‣ А ето в църквата продават свещи – това ли е Твоят бизнес? Толик, 2 кл.
‣ Скъпи Бог, моля Те, направи така, че, почвайки от бабите и свършвайки със слоновете, всички да бъдат щастливи, сити и обути. Тоня, 2 кл.
‣ Може ли да не умирам, а? Юля, 1 кл.
‣ Прати на Земята своя син. Ние няма да го разпнем. Павлик, 3 кл.
‣ Знаеш ли, бях на гробището и ме потресе един паметник. Черен голям камък, на него изсечена една дума: "Мама". И всичко. Ваня, 4 кл.
‣ Спасявай хората не от греховете, а от самотата. Сергей, 3 кл.
‣ Аз две години ходих с нея на детска градина, половин година учих в първи клас и ето веднъж тя ми заяви: "Ние с теб сме двама различни човека". Представяш ли, по-лошо е, отколкото да умра. Аркадий, 2 кл.
‣ Аз никога не ще мога да забравя очите на баща ми, как той гледаше, когато мама, хванала ме за ръка, си тръгна от него завинаги. Андрей, 4 кл.
‣ Защо през пролетта, когато вечер Ти включваш на небето звездите и пращаш на Земята топъл вятър и наоколо е тихо-тихо, на мен понякога ми се иска да плача? Наташа, 2 кл.
‣ Как така: за всичко е Божията воля! И за лятото, и за болестта на майка ми , и за войната? Марат, 2 кл.
‣ Защо хората отначало се влюбват, а после тихо плачат? Андрей, 4 кл.
‣ Какво Ти е направил моят баща, че така не му върви? Вита, 3 кл.
‣ Ако нещо ме боли, това значи ли, че Ти ми се сърдиш? Гога, 4 кл.
‣ Защо Ти си сътворил света такъв, че когато мама си скъса чорапогащника, плаче? Вита, 2 кл.
‣ Боженце, нека живея толкова, колкото иска мама. Вера, 1 кл.
‣ Дай здраве, щастие на мама, на баба, на чичо Федя, на чичо Саша, на чичо Боря и на другите мои бащи. Никита, 2 кл.
‣ Господи, аз съм Ти благодарна за всичко, което Ти по-рано си направил за мен. Но помогни ми сега. Моят баща го хвърлиха за нищо в затвора и сега той вече осем месеца лежи. Аз го чакам през цялото време. Много Те моля, помогни ми. Това е най-голямата ми молба. После няма никога да Те безпокоя. Даже ако се случи да умирам. Ира, 4 кл.
‣ Уважаеми Всевишни, направи така, че ръцете и краката ми да бъдат вечно чисти. Боря, 2 кл.
‣ Покажи ми тихичко, макар и един ангел. Рая, 2 кл.
‣ Не за себе си искам, а за човечеството. Направи, моля Те, така, че всички на света да живеят 11 години повече, отколкото се полага. Артур, 2 кл.
‣ Нека моите баща и дядо станат ангели – те ще ме пазят. Женя, 1 кл.
‣ Върни моите родители в детството, с мама щях да дружа, а баща ми – да набия. Гоша, 4 кл.
‣ Бих искала моят рожден ден да бъде не един път в годината, а пет. Не заради подаръците. Просто повече пъти да виждам баща си. Нина, 2 кл.
‣ Когато моето куче си тръгне от Земята, вземи го при Себе Си. Ще имаш истински приятел. Извеждай го в седем часа да пишка и ака, то яде всичко, не му крещи, може да те ухапе. Жора, 2 кл.
‣ Господи, подай заради Христа макар и нещичко. Антон, 1 кл.
‣ Бях на село и видях неголяма църква. Беличка, чистичка. Зад нея брези, рекичка, а в далечината – голяма зелена гора. Това Твоята вила ли е? Наташа, 4 кл.
‣ Ти знаеш, мама ни напусна и сега ние с баща ми така жадуваме за женска ласка. Веня, 2 кл.
‣ Не Ти ли се струва, че на Земята напразно няма църква за кучета. Нали любовта към кучето не остава без отговор. Роберт, 4 кл.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев