Нерядко хора, които не са чели Евангелието, а само с крайчеца на ухото някъде нещо са чули за Христос, Го възприемат като човек слаб.
И този евангелски разказ, който току що чухме, свидетелства за противоположното. Ние виждаме, че Христос извършва изцеление на тежкоболната прегърбена жена пред очите на тези, от които естествено очаква осъждане. Нали изцелението става в събота. С това Христос съзнателно нарушава, както изглежда, една от най-важните за Ветхия Завет заповеди относно съботния ден.
Книжниците и фарисеите се обръщат към хората с, както ни се струва, странни думи „има шест дни в седмицата, в тези дни и е отредено да получите изцеление, но само не в събота, за да не нарушавате съботния покой”.
В отговор на тези думи те чули потресаващите по своята твърдост и искреност думи на Христа Спасителя. Наричайки книжниците лицемери, Той казва:” не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? Нима не би следвало да постъпя така с тази нещастна жена, която 18 години е била скована от дявола?”.
Днешното евангелско повествование поставя акцентите върху приоритетите в религиозния живот. От гледна точка на юдеите главното било спазването на закона. И, ако на пътя на това спазване се намирал човек, жив човек, със своите грехове, слабости, немощи, със своите болести, скърби, през него може и трябва да се прекрачи.
Днес Спасителят ни показва, че в религиозния живот не може да има никакви постановления, изисквания, указания, които да са абсолютна ценност, когато ние трябва да ги престъпим, помагайки на нуждаещ се човек. И всеки път, когато сме изправени пред избор: да помогнем на човека, да окажем внимание и любов на човека, или да спазим своя вътрешен религиозен кодекс, ние трябва да си припомним днешния разказ и това какъв бил отговорът на Христос на този проблем.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев