СЪНУВАХ СЪН

passion_scourge[1] - Copy.jpg

Сънувах сън... Бях някъде в храм

безлюден, тих, без никакъв народ.

Сред здрача блед под храмовия свод

видях един позорен стълб и там

Христа с въжета свързан, прикован!

Пред Него бе изправен груб войник

и шибаше телото Му с камшик.

Във тишината някак страшно беше,

кога камшикът яростно плющеше.

Това бе бич, обкичен със ресни,

нанизани със късчета олово,

ръбати, остри, с грапави страни.

При всяко ново шибане сурово

те вбиваха се в страдащата плът

на кроткия Христос... И всеки път

когато пак камшикът заплющеше,

потръпваше Христос, но все мълчеше...

А по измъченото Му лице

струеше кръв. И двете Му ръце

пробити бяха. В кротките очи

блестяха сълзи в кървави лъчи.

Венец от тръни кичеше главата,

петна от кръв личаха по ребрата.

Навред – по гръб, по рамене, гърди

се виждаха все кървави бразди.

Безжалостният и суров войник

издигна пак разветия камшик

и взе да шиба... Силно възмутен

аз пламнах, обладан от гняв свещен,

па спуснах се и викнах: „Зли човече!

Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!”...

В лицето исках тоя звяр да зърна.

Войникът се във този миг обърна

и ме погледна... Аз се ужасих...

че в него... своето лице открих!...