В името на Отца и Сина и Светия Дух! Евангелският разказ за началника на митарите – богаташа Закхей, който четохме днес на Божествената литургия, е установен да се чете също по време на освещаване на дом. На нас, православните свещеници, много често ни се налага, изпълнявайки молби и на нашите енориаши, и на хора далеч от Църквата, да извършваме чина за освещаване на жилище и по време на богослужението в домовете на християните да четем този евангелски откъс, да напомняме на народа Божи историята на малкия, ненавиждан от всички богаташ, който пред очите на целия град, в присъствието на множество хора изведнъж решил половината от всичко, което имал, да раздаде на бедните.
Скептикът ще каже: „Такъв като Закхей, напълно благополучно ще преживее и с оставащата половина”, – и формално ще бъде прав, но само формално, само поради формата, не по същността. Понеже на чужд гръб и сто тояги са малко и толкова е лесно да се разпореждаш с чуждо богатство, особено когато нямаш свое. За непредубедения читател на Евангелието постъпката на богаташа Закхей изглежда – и справедливо – подвиг на самоотречение. Богаташът нали затова е и богат, защото се отнася към богатството извънредно сериозно. То за него е предмет на поклонение, то е любов, страст, правда, в него е целия му живот, цялата му надежда, всичкото му упование. Отказът от богатство за богаташа е все едно наркоманът да се откаже от бленувания наркотик, окаяният пияница да се раздели с обожаваната бутилка, злобният и раздразнителен човек да се смири пред хората, радостно да се покори на обстоятелствата. С други думи, това винаги е чудо.
Такова чудо станало с йерихонския митар, защото Бог влязъл в неговия дом. Господ-Спасителят дошъл неканен при човек користен и безжалостен, дошъл в дома на предателя на вярата на отците, при този, който припечелвал от човешката беда, който ревностно служел на окупаторите, измъквайки от своя поробен народ последните му грошове в полза на езичниците, нашествениците, чуждоземците. Представете си как народът ненавиждал митарите, представете си как митарите ненавиждали своя народ. И ненавиждайки и боейки се от своите съплеменници, тези хора прекрасно съзнавали, че нарушават обичаите и нравствените правила на своя народ, че те са престъпници пред Бога, в Когото вярват.
И ето Бог влиза в дома на престъпилия Закона, в дома на презирания от всички грешник. Бог влиза и… става чудо. Користолюбецът се превръща в щедър жертвоготовник. И при това, забележете, на имуществото на Закхей се нанася сериозна щета. След като Господ пребивавал у дома му, митарят се лишил от половината от своето имане. Но той не скърби и не страда. Той ликува и се радва, и Христос, виждайки това ликуване на оживявала душа, казва: „Днес стана спасение на този дом”
Какво пък ние, грешници и предатели на Закона Божи, чакаме от нашия Бог? Какво очакваме от срещата със своя Спасител, когато Той в Тайнствата на Църквата, в нейните благодатни обреди идва в нашата душа, влиза със свещеника, готов да извърши освещаване на нашето жилище, при нас в дома ни? За нас е така обичайно и лесно да молим Бога за милост, да Го умоляваме за успех, здраве, щастие. Когато млади родители водят детето в храма и молят свещеник да извърши над детенцето Тайнството Кръщение, случва се, питаме ги: „А защо се готвите да кръстите вашето дете?” И получаваме най-често удивителния отговор: „За да бъде здравичко, за да не плаче нощем, за да не го урочасат!” То ест тези щастливи родители схващат Тайнството на Църквата като някакво лечебно средство, като универсална таблетка предпазваща от всякакви беди. Толкова наивно е и желанието на тези, които молят да им се освети дома, да се сдобият по такъв начин с успех, мир в семейството или – срещат се и такива – за да имат здрав и спокоен сън!
Вижте, на какво ни учи евангелската история за митаря Закхей. Бог дошъл при него у дома му, както Той идва в нашите жилища в обреда освещаване, както идва Той в нашите, души и тела в Тайнствата на Църквата. Бог дошъл, а Закхей очевидно нищо не спечелил от това Божествено посещение. Закхей отдал половината от своето имущество. Схващаме ли ние, че на нас също ще се наложи да отдаваме на Бога, да принасяме в жертва на Бога своето време, своите сили, своите пари, накрая самия си живот? Схващаме ли, че заради Вечния Живот, заради Царството Божие трябва още тук, в този живот, на тази земя да се научим да жертваме всичко, което имаме, даже когато, за разлика от Закхей, имаме малко. В това е смисълът на нашия християнски подвиг. В това е смисълът на поста, чиято подготовка започваме днес. В това е целта и смисълът на нашия живот: бавно, но вярно да се откъсваме от земното и да се прилепяме към небесното, та на изхода на дните ни,заставайки пред Божия съд, да чуем: „…днес стана спасение на този дом. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев