- Свърши се! – извика Иисус, наведе глава и тихо издъхна.
Небето потъмня. Земята се разтърси. Храмовата завеса се раздра на две.
Изплашените войници и хора се разпиляха, кой където види.
Остана под кръста само Майката Иисусова. Там я намериха Йосиф Ариматейски и Никодим, когато дойдоха вечерта. Те го снеха и занесоха в градината на Йосиф,който беше отстъпил своята гробница за тялото на Иисуса.
След погребението всички се разотидоха с наведени глави. Тръгна и майката на Христа.
Беше топло утро, пролет, ала птичките не пееха както друг път. Люлякът и лалетата бяха навели цветовете си. Белите лилии бяха спрели дъха си. Пчелиците не бръмчаха, нито пеперудки подхвъркваха радостно към небето. Целият свят беше замълчал, защото тъжеше заради Иисусовата смърт...
Само малката трепетлика не искаше нищо да знае, издигната на високото си стъбло. През нощта й бяха израстли кадифени листенца с дълги, тънки дръжки. Луда от радост, тя си играеше с листата.
По пътеката, която минаваше край нея, се зададе Божията Майка. Тя вървеше с наведена глава. От очите й капеха сълзи. Всичко наоколо й се спираше, затихваше, млъкваше. Само трепетликата не спря. Като я видя черешката, наведе се и й пришепна:
- Спри, сестро, не виждаш ли, че иде Божа майка нажалена?
- Е, какво ми струва, че била нажалена! Мене нали ми е весело!
А Богородица чу. Дигна глава видя как треперят листенцата от радост и се нажали още повече, ала дума не продума.
Сви се сърцето на трепетликата – изплаши се, разбра мъката на Господнята Майка. И затреперяха от жал всичките й листенца и до ден днешен треперят и не спират. Не знаят покой ни денем, ни нощем, нито когато вятърът си легне на почивка, нето когато другите дървета спят. И затова е наречена трепетлика.