Въпрос: Един от нашите абонати декларира: „Аз вярвам в Бога, но в Църквата – не”.
Отговор: Повече глупости навярно не могат да се кажат. Такова нещо може да каже човек, който е абсолютно невеж, който не познава природата на Църквата, който не знае какво е тя. За съжаление, виждаме хора да съдят за нещо, което абсолютно не разбират, съвсем не познават. За жалост, това сега е сериозен проблем. Кой се ползва от невежеството на такива хора и подклажда невежеството?
Какво представлява Църквата? Нека да узнаем това от хора, които са били образовани църковници и се явяват пример за подражание за всички християни във всички времена. Ето апостол Павел. Това е, навярно, най-умният човек, който е роден от баща и майка. Той е казал, че Църквата това е тяло Христово. Христос е възприел човешка природа. Бог е станал човек, съединил Се с човешката природа. И Църквата е олицетворение на божествената и човешката природа. Нека да сравним това с тялото на човека. Има тяло, което ние виждаме, това е повърхността на човека, негов скафандър. А ето и самият човек – неговата душа, воля, чувства, целеустременост. И когато ние казваме човек, имаме предвид именно това, второто, имаме предвид неговата личност, неговата душа, неговия характер, неговото нравствено състояние, неговата духовност, ето това имаме предвид на първо място. Ние можем да не обръщаме внимание на тялото му, той може да бъде не много нам приятен, той може да бъде даже болен човек, тялото му може да бъде болно, той може дори да бъде инвалид, той може да седи на инвалидна количка. Ние имаме предвид предимно неговото нравствено състояние.
За друго да си поговорим: Ние обичаме ли медицината? Тя добро нещо ли е? Безусловно добро. Ние уважаваме лекарите, уважаваме медицинските сестри. Уважаваме медицината с нейните постижения, с нейните възможности за диагностика и лечение, даже за спасение на човешки животи. Прекланяме се пред медиците, прекланяме се пред медицината, пред нейните възможности като наука. Ние не съдим за медицината по това как се държат отделни нейни представители. Може случайно, намирайки се в болница, да видим как посред нощ медицинският персонал пиянства. Възможно е да не ни харесва как се държи медицинският персонал, но какво общо има това с медицината?
Ние си позволяваме да съдим по външното за човека, за медицината, за Църквата. Църквата също е медицина и в Църквата има персонал – свещенослужителите. Те също може да имат грехове и недостатъци, както другите хора, те не са светии, но те са посветили живота си в служение на Църквата. Те са обслужващ персонал. И ако сравняваме Църквата и медицината, Църквата също е медицина, даже върхът на медицината, защото в нея се лекуват човешките души. И ако сравняваме Църквата с медицината, тя също има медицински персонал.
Тази Църква, за която се споменава в Символа на вярата: „Вярвам в една съборна и апостолска Църква” съвсем не е това, което сега ни представят за Църква в интернет и в другите средства за масова информация.
Не трябва да се съди за Църквата по това как се държи отделен свещенослужител. Не трябва да се съди за Църквата по нейния човешки състав. Трябва да помним, че главата на Църквата е Сам Бог Иисус Христос и тя две хиляди години съществува практически в неизменен вид, така, както я замислил Сам Господ Иисус Христос чрез апостолите. И за две хиляди години огромно количество свещенослужители са влезли в Църквата и са излезли от нея. Църквата от това не е престанала да бъде Църква. Ако надникнем в нашата църковна история, ще видим, че много наши йерарси и свещенослужители са опетнили своето име и по отношение на Църквата те могат да бъдат считани за предатели, но Църквата не е престанала да бъде Църква. Греховете на членовете на Църквата не са грехове на Църквата, а са грехове против Църквата. Църквата има болен човешки състав, в нея идват болни хора, както в медицината – за да се лекуват. Само в Църквата ние преодоляваме нашите фундаментални болести – нашите страсти, нашите гордост, униние, гняв, сребролюбие, чревоугодие. Ние искаме да оздравеем и Църквата е единствената в света лечебница за подобни болести. Само в Църквата можем да преодолеем наследствените болести от грехопадението и свещенослужителите се занимават с точно това. Те също се спасяват, както и тези, заради които те служат на светия престол.
Ние трябва да разбираме нашите свещенослужители и да им съчувстваме, те са същите като нас, но духовният товар, който е върху тях е много по-тежък, ние такъв товар не можем да понесем. За да служиш в Църквата е нужна особена благодат, която те получават в тайнството свещенство. Свещенослужението е най-тежкият труд, няма по-тежък труд от него и, ако някой от свещенослужителите изнемогва и пада, не трябва да се нахвърляме върху него, да го осъждаме, а да му помогнем да се изправи, да застане отново в строя. А медиите ни предлагам да доубием падналия. Показват ни всичко непристойно, каквото има в човешката природа, даже най-отвратителни постъпки и казват: „Ето, това е Църквата!” Извинявайте, но това не е Църквата, това е един от нейните болни членове. Ако ние сочим някаква гнойна рана в тялото на човека и казваме, че това е човекът, това няма да е истина. Това не е човекът, това е неговата болест, която подлежи на лечение. Ние всички в Църквата подлежим на лечение. Ние се намираме в нея, за да принесем своята душа на Бога в по-малко увредено състояние. Това е възможно само в Църквата. Затова ние трябва да пазим своята Църква, да не я оплюваме, да не я реформираме, а да я пазим в този вид, в който я създал Господ и са я запазили светите отци. Ако ние подлагаме на съмнение Църквата и казваме, че тя се е провалила, ние сами се лишаваме от спасение. И някой иска именно това – да унищожим нашата Църква със собствените си ръце.
Единствено Църквата може да направи човека по-добър, отколкото той е.
*Известен руски лекар–психотерапевт
Превод: Иконом Йоан Карамихалев