Небето е прокъсано от грохоти
и тъмнината няма да прикрие страха,
че нещо е надвиснало над нас,
че нещо е замислено срещу човека
и неговото утре.
От змийски съсък е опразнен Раят
и смъртоносно уязвен човекът
до края на света.
Коя посока на света
е правилна и вярна,
за да я следваш със живота си,
за да не бъде небето гневно
и опасно,
да не разтърсва космоса
с безумията ни
от генерираното в нас
високо напрежение,
от ядрените удари
на нашите сърца.
Безмилостно ще ни разстрелят
снайперите точни на омразата.
Превърнахме душите си в пустиня.
Надвиснали сме над вселената
и я заливаме със похотите си безплодни.
О, Боже,
как да ни помилваш,
когато се издигнахме
така високо, далеч от Теб
и толкова наивни и безпомощни
са нашите надежди за добро.
И толкова безсмислено сме
силни в рушенето на себе си самите…
О, Господи,
помилвай ни накрая!
Дойди, о, Господи,
дойди!