Вярата е жива представа за това, което съществува, но не се вижда с физическите очи, а с духовните. Хора със слаба и нездрава вяра имат повредено духовно зрение и са много нещастни. Те не вярват, докато не видят и пипнат с ръка. Има хора със силна вяра, но понякога и те могат да се усъмнят. Такъв бил апостол Тома, един от дванадесетте Христови ученици.
Когато Христос се явил на учениците в йерусалимската горница, един от тях отсъствал. Той бил апостол Тома. Изпълнени с голяма радост, другите му казали след това:
- Тома, ние видяхме Господа!
Той се почудил и отговорил:
- Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в ребрата Му, няма да повярвам.
Тома силно обичал Христос. Той вярвал, че другите ученици говорят истината, но все пак в сърцето му се промъкнало едно съмнение. Вярата му трябвала да се усили. Сам Христос му помогнал.
След осем дни учениците пак били в къщата и апостол Тома също бил с тях. Пак при затворени врати Иисус се явил. Застанал пред тях и казал:
- Мир вам! – после се обърнал към Тома и добавил: - Тома, дай си пръстите и пипни раните на ръцете Ми, дай си ръката и я сложи в ребрата Ми, и не бъди невярващ, а вярващ.
- Господ мой и Бог мой! – възкликнал Тома с голяма радост.
Тогава Христос се обърнал към него и към всички ученици с думите:
- Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени са тези, които не са видели и са повярвали.
Съмнението на апостол Тома не било неверие. С добро намерение той искал да се увери да не би някаква заблуда да го отдалечи от любимия Христос.
Сега обаче има хора, които отричат Бога. Тяхното неверие е голям грях. Те са много нещастни. След като не се интересували от въпросите на вярата, духовните им очи постепенно ослепяват. Затова вярват само в това, което виждат с физическите си очи. А дори на земята има неща, които не се виждат, а съществуват. Колко повече не може да се види Бог!