В името на Отца и Сина и Светия Дух!
По-удобно е да мълчим, макар според църковния устав в този момент, след изнасянето на Плащаницата, подобава да се каже някакво слово. Но какво слово можем да кажем, когато Източникът на Словото, Творецът и Самото Слово лежи в гроба?
Преди две хиляди години се случило това събитие. Какво е това, велико злодеяние? Да, защото хората, които Христос изцелявал и възкресявал, вдигнали ръка на Бога. Хората, които след възкресението на Лазар с възторг посрещали Христос, хвърляли под нозете на Неговото осле дрехи, цветя, клонки. Още въздухът не бил изстинал от тези възгласи и тези хора крещят подивели, обръщайки се към Пилат: „Разпни! Разпни Го!“ Какво станало? Обезумял народът, подстрекаван от юдейските водачи, загубил памет. Когато видели, че Той възкресил Лазар, били готови да Го носят на ръце, а сега див рев: „Разпни Го!“
Как издържало небето? Защо земята не се разтресла докрай? Какво удържало ангелските чинове от това да накажат нечестивците? В това е голямата любов на Бога, Който доброволно Се предава в ръцете на беззаконници, предава се, за да бъде разпнат и умървен.
Често се замисляме: нима не могло по друг начин да бъдат спасени хората? Не, не могло, защото Този, Който сътворил човека, се въплъщава и приема заразената от греха на Адам повредена човешка природа, за да я освети. Необходимо е пълно изцеление, защото била нарушена дадената от Бога заповед, а за нарушението се полага тежка разплата. И Синът Божи, Сам Бог отива на кръста. Помним ли на каква цена сме изкупени? С цената на кръвта на Самия Бог, на Сина Божи.
Стоейки тук, пред Светата Плащаница, и мислено пренасяйки се в Йерусалим, към съдилището, към Голгота, у нас възниква възмутен въпрос: «Беззаконници, как сте посмели да вдигнете ръка на Живия Бог! Род иудейски беззаконен, какво правиш!» Но те, навярно, даже са по-малко виновни, отколкото ние. Все пак те очаквали друг цар – царят, който би ги направил велик народ и поставил да управляват света. А Иисус възвестил друго – спасението на целия човешки род.
Ние с вас знаем, че Христос се родил, изцелявал, възкресявал, бил разпнат, въскръсвал и се възнесъл на Небето. Изглежда, че нищо повече не ни трябва, за да живеем така, както учил Той и заради което Той умрял.
Господи, заради нас Ти си пострадал, заради нас лежиш в гроба. А къде са нашата вяра, твърдост, благочестие? Къде сме ние? И в тази минута сме малко.
Какво бихме искали да кажем пред Твоята Света Плащаница? Ние Ти вярваме и Те обичаме, Тебе, нашия Бог и Спасител. Но ние сме немощни, болни духовно, уязвени от грехове. Целувайки Светата Плащаница, трябва да принесем покаяние. Господ ни е удостоил днешния ден да постоим пред Плащаницата и, ако ще е угодно на Бога, да посрещнем Светлото Възкресение. Има време още, но ние помним Божиите думи, че внезапно ще дойде Неговият Съд. Затова да се събудим, да се опомним и да застанем на пътя на вярата на своите предци. Да се молим, да пазим вярата, да живеем благочестиво, за да не бъдем отхвърлени като богоборци и богоубийци.
Стоейки пред Светата Плащаница, нека изричаме: «Боже, бъди милостив към мене, грешния». И заедно с разбойника да се обърнем и да кажем: «Помени ни, Господи, в Царството Си». Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев