Планинското градче през лятото е един пленителен кът. Шумът на реката, разкошната зеленина, песента на птиците и тишината предразполагат към отмора. Във всеки двор има овощна и цветна градина. Къщите са накацали по стръмния рид като малки горски замъци. Но ако се тръгне по извиващата се стръмна уличка, вниманието ще привлече едноетажен скромен дом. Всичко в него е подредено с вкус. Отдалече оградата с малката портичка прилича на извезана шевица. А вътре, по калдъръмената пътека няма една тревичка. Цветята, почистени и полети, се смеят, прозорците блестят ослепително от чистота.
Там живее младо семейство с две деца. Никой не повишава тон. Децата са възпитани, поздравяват любезно, а в училище са прилежни. За външния поглед всичко е в ред. Но ако се надникне във вътрешния живот, ще се видят и други неща, които може да забележи само този, който живее там.
По-голямото дете Иван е винаги около баща си. В един от почивните дни той дялаше нещо, а Иван го гледаше с интерес.
- Иване, не си вече малък. Гледай и се учи да работиш ръчен труд.
- Татко, аз имам повече наклонност към умствения труд – отговори смело той.
- Това е добре, но всеки човек трябва да умее да работи и с ръцете си.
- Защо? – побърза да запита Иван. – Аз ще изкарвам прехраната си с умствен труд. Ще стана инженер.
Бащата спря да дяла, помълча, отправи към него топъл поглед и продължи:
- Ако човек не упражнява физически труд, не може да стане пълноценна личност. Трудът освежава тялото и ободрява ума. Целият живот не протича само в канцелария. След ръчния труд умът работи по-пълноценно. Не е зле човек да упражни ръцете си в някакъв труд. Животът носи изненади. Ето апостол Павел, който бил най-ученият от всички апостоли, когато престоял повече от година в Коринт, между проповедите се занимавал с изработване на шатри. Това изкуство той владеел още от малък. Така к чест изкарвал прехраната си. Думите и на най-учения човек не тежат, ако е ленив.
Иван се замисли и от този ден започна да помага на баща си. А сестричката му Гергана прекарваше повече време около майка си, но не й помагаше. Обичаше до късно да се излежава, да гледа телевизия,да си прави маникюр. Когато я канеха да помогне в нещо, тя отговаряше, че ще става лекарка и трябва много да чете. Действително добре, но без физически движения започна да затлъстява и се изнерви, защото искаше едва ли не да й се поднася закуската в леглото, за да не прекъсне телевезионния филм. Получи главоболие, стана капризна.
Бързо израснаха двамата и животът се показа пред тях не толкова лесен. Иван стана инженер, но в свободното си време се увличаше в дърворезба. Стигна до майсторство в изработване на красиви предмети. Докато неговите връстници седяха с часове пред чашка ракия, той си намираше занимания. Стана уважаван и добър човек.
Гергана стана лекарка и то добра в професията, но като човек не я ценяха. Липсваше й възпитанието, което ръчният труд дарява. Ако медицинската сестра не й подадеше навреме инструмента, тя викаше, обиждаше, и то само защото не беше свикнала да протегне ръка и се самообслужи. В семейството се стигаше до война за дребни услуги, а човек не е само ум, но и тяло, което се нуждае от много неща.
Родителите, вече възрастни, често оставаха сами и споделяха грижи и тревоги за големите си деца. Майката късно разбра, че не е подхождала добре към Гергана. Нейната снезходителност роди горчиви плодове. Без ръчния труд, който е добър спътник на ума, Гергана не изгради здрав характер, а такива хора нямат искрени приятели.