Изпълнен с божествена премъдрост
и на Христа живота посветил,
апостол на езически народи
с Методий стана Кирил-Константин.
Витиите мълчаха безответни
във спорове с младежа – философ,
кръщаваха се люде безпросветни,
приели верния закон Христов.
Той букви за славяните написа
и пътьом към Моравските земи
с Методий се отби при княз Бориса
и нему вярата благовести.
„Славяни, чуйте словото, което
душата храни и ума крепи” –
разнасяха те благовестието
и слушаха безчислени тълпи.
Превеждаха божествените книги
и учеха на техния език,
а папата в Рим благослови ги,
почете ги за подвига велик.
Отстъпи злата тиезичта ерес
пред Кирил като врана пред сокол:
за всички е спасителната вяра
и равни сме пред Божия Престол.
Начало свято солунските двама братя
с просветата поставиха тогаз,
достойно да си служим с писмената
и да крепим човешката си свяст!